Отваря главното меню

Нанка Динчева Серкеджиева (Витка) е българска офицерка със звание генерал-майор, втората жена с генералско звание в българската история след Полина Недялкова и първата в системата на министерството на вътрешните работи[1].

Нанка Серкеджиева
български офицер
Родена
Починала

БиографияРедактиране

Родена е на 22 септември 1925 година. Член е на РМС от 1940 г. През 1943 година е изключена от пловдивската гимназията за нелегална дейност. По онова време е член на Районния комитет на РМС в Пловдив.

От 12 август 1943 година е партизанка в партизански отряд „Антон Иванов“. След като отрядът е разбит, се присъединява към партизански отряд „Георги Димитров“. От май 1944 година е член на БКП. След 9 септември 1944 г. работи в Областния комитет на РМС. През 1945 г. се записва да учи в Пловдивския университет, като е отговорник на РМС в университета. На следващата година се отказва от ученето поради майчинство и тежко материално положение. През 1947 година започва работа като началник на бюро „Кадри“ в Окръжното управление на МВР, Пловдив, а на следващата година става началник служба в отделение „Кадри“ към Дирекцията на народната милиция. От 28 февруари 1950 г. е на работа в Централното управление на МВР като инспектор II степен. От 8 юли 1950 г. е на същата позиция в Шести отдел на Дирекция „Държавна сигурност“. От 1963 застава начело на трети отдел на Държавна сигурност (Картотека и архив) и остава на този пост до февруари 1990 година.

Между 1956 и 1958 г. учи в партийна школа при Партийния комитет. Член е на Партийния комитет в МВР и на Бюрото на Комитета на българските жени. От 1975 година е генерал-майор, а от 1976 до 1990 година е кандидат-член на ЦК на БКП. Учи две години във вечерен партиен университет и изкарва курс в АОНСУ. През 1976 г. заминава да учи в Контраразузнавателната школа на КГБ. На 1 юни 1990 г. излиза в запас.[2]. Носителка е на множество награди и ордени сред които „Червено знаме“ и „Червена звезда“.

През 1992 година Военната колегия при Върховния касационен съд подвежда под отговорност Нанка Серкеджиева за унищожаване на досиета заедно с генерал Атанас Семерджиев[3]. През 2002 година е призната за виновна от Върховния касационен съд за злоупотреба с власт и служебно положение и е осъдена на 2 години затвор. Тя обжалва присъдата си и през август 2003 година ВКС връща делото за доразглеждане, като то не е внесено повече в прокуратурата. Нанка Серкеджиева умира на 4 декември 2012 година.

В началото на 1944 година отряд „Антон Иванов“ започва серия нападения над мандри, кошари, складове, работилници в Пазарджишко. Избити са десетки цивилни. Зверствата са издирени и описани от изследователят проф. Тодор Балкански в книгата „Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в Пазарджишкото краище“, издадена през 2008 г. През 2019 г. в с. Равногор е открит паметник на общо 31 равногорци избити от партизаните преди и след 9 септември 1944 г.[4]

Военни званияРедактиране

  • лейтенант от народната милиция – 27 август 1947
  • майор от ДС – 1 юни 1951
  • подполковник от ДС – 18 август 1956
  • полковник от ДС – 25 август 1962
  • генерал-майор от ДС – 8 септември 1975

НаградиРедактиране

  • Медал „За боева заслуга“ – 20 май 1953
  • орден „Червено знаме“ – 1956
  • орден „9 септември 1944“ I степен – септември 1964
  • медал „МВР“ I степен – 3 август 1967
  • медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ – октомври 1969
  • орден „Народна република България“ I степен – 31 август 1974
  • орден „Народна република България“ I степен – 22 септември 1975 (по случай нейната 50-годишнина)
  • почетно звание „Герой на социалистическия труд“ – 20 септември 1985 (по случай нейната 60-годишнина)
  • орден „9 септември 1944“ I степен – септември 1986

ИзточнициРедактиране

  1. Кратка биография на Нанка Серкеджиева
  2. Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 469
  3. Почина ген. Нанка Серкеджиева, шефът на архива на ДС, обвинена за чистката на досиетата
  4. [1]

Външни препраткиРедактиране

  • Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 457-476.