Георги Тенев (писател)

български писател, сценарист, режисьор и продуцент
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тенев.

Георги Тенев е български писател, сценарист, режисьор и продуцент. Автор е на проза, поезия и драматургия.[1][2]

Георги Тенев
български писател, сценарист, режисьор и продуцент
Роден
9 октомври 1969 г. (54 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, драматург
Литература
Жанровеантиутопия, научна фантастика
Темапосттоталитарните общества, социалната амнезия, псевдорелигиозността и безверието, варварството и революцията, проблема за злото, теодицеята
Направлениепосттоталитарна литература
Известни творби„Партиен дом“ (2007)
Награди„Prix Europa – най-добра европейска радиодрама“
на Берлинския фестивал (1999)
Български роман на годината на фондация ВИК (2007)
Семейство
СъпругаЕвгения Атанасова
Уебсайт

Биография редактиране

Роден е през 1969 г. в София. Син е на Теньо Тенев и Божанка Константинова. Потомък е на поета Николай Лилиев и на литературния историк Георги Константинов.[3] Завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1994 г. е един от абсолвентите в експерименталния клас на Маргарита Младенова и Иван Добчев в НАТФИЗ. Избран е за Хердеров стипендиант от българския носител на Хердеровата награда Константин Илиев и продължава следването си във Виенския университет през 1996/97 г.

 
Проф. Виолета Дечева, Георги Тенев и Георги Гочев на сбирка на Драматичния клуб на НБУ, посветена на Петер Хандке, галерия „Credo Bonum“, 22 ноември 2019 г.

Бил е драматург на Театрална работилница „Сфумато“ (1997 – 1999) и асистент в НАТФИЗ (1997 – 2002).

Съосновател е на Триумвиратус Арт Груп (1994), заедно с режисьора Явор Гърдев и сценографа Никола Тороманов. Постановки по негови текстове са играни в Германия (Лайпциг, 1998), Франция (Париж, 2004; Нанси, 2003), Русия (Санкт Петербург, 2004).

Автор и водещ на предаването за книги и литература „Библиотеката“ по БНТ. Сценарист (заедно с Димитър Стоянович]) и водещ на телевизионната кампания „Българските събития на ХХ век“ (излъчена по БНТ1, БНТ САТ през 2009 – 2010 г.) Автор на концепцията за предаването „Аеро: Кино и книги“ по телевизия Re:TV.

Творчество редактиране

Основни теми на неговото творчество са културната и идеологическа празнина в посттоталитарните общества и постоянно появяващите се контракултури; рухването на утопиите и явлението социална амнезия. Повтарящите се наративи в неговите романи и пиеси са изградени върху псевдорелигиозността и безверието, варварството и революцията, Холокоста, проблема за злото, теодицеята. В своите последни произведения той често засяга екологични теми.

Романи редактиране

Сборници с разкази редактиране

  • „Wагон/Плуващата библиотека“, експериментална проза, 1999, С., ИК „Зелена вълна“; публикуван в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
  • „Свещена светлина“, разкази, 2009, С., изд. „Алтера“, ISBN 9789549757309
  • Światło święte (Georgi Tenew), 2012, Scriptum, Krakow, ISBN 978-83-60163-74-0
  • Holy Light, Short stories, translated by Angela Rodel, 2016, Colibri, ISBN 978-619-150-731-3
  • „Жената на писателя“, разкази, 2017, С., ИК „Колибри“, ISBN 978-619-02-0074-1; електронно издание ISBN 978-619-02-0075-8

Сборници със стихове редактиране

  • „Градини в парка“, съвместно с Калина Кръстева, 1993, София
  • „Епистола“, 1998, София
  • „Цитаделата“. Площадна поема в три части с пролог и хепиенд, 2002, София, изд. „Triumviratus“

Пиеси редактиране

  • „Фонологос“, пост. Деян Русев, 1992, Камерен учебен театър – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
  • „Частите на нощта“, пиеса в стихове, пост. Явор Гърдев, 1994, Драматичен театър – Сливен, публ. в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
  • „Походът“, пост. Явор Гърдев, 1995, Драматичен театър Ловеч, публ. в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
  • „Игра на ветровете“, пиеса в стихове, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
  • „Металната пчела“, пиеса в 12 картини, публ. в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, С., изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
  • „Хиляда стъпала“, пиеса в стихове, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
  • „Insula“, камерна пиеса в 10 картини, публ. в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
  • „Едип Щастливият“ (драматургичен текст в девет части с пролог), 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
  • „Сънят на Одисей“, пост. Явор Гърдев, 1997, ТР Сфумато, публ. в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
  • „Стриндберг в Дамаск“, в съавторство с Иван Добчев, пост. Иван Добчев, 2007, ТР Сфумато; публ. в „Драматургия Аскеер 2008“, изд. „Изток-Запад“, ISBN 9789548649056
  • „Завръщане във Витенберг“, в съавторство с Иван Добчев, пост. Иван Добчев, 2011, ТР Сфумато; публ. в „Драматургия Аскеер 2012“, изд. Фондация „А'Аскеер“, ISBN 9789548649094
  • „Злият принц“, пост. Георги Тенев, 2013, Народен театър „Иван Вазов“; публ. в „Драматургия Аскеер 2014“, изд. Фондация „А'Аскеер“, ISBN 9789548649117
  • „Zły książę“, Georgi Tenew, przełożyła Hanna Karpińska, В: Dialog, 2015 / 5(702), ISSN 0012 – 2041
  • „Книга за изгаряне“, в съавторство с Иван Добчев, пост. Иван Добчев, 2015, ТР Сфумато
  • „Червената планета“, пост. Ани Васева, 2015, ТР Сфумато/Метеор
  • „Тъмна стая“, пост. Георги Тенев и Мирослава Гоговска, 2015, ТР Сфумато/The Fridge
  • „Роден край“, 2017, публ. в „Пиеси за справедливостта“, съст. Виолета Дечева, Издателство на Нов български университет, ISBN 978-954-535-984-2

Текстове за театър редактиране

  • „Погребението на тигъра“, фрагменти за театър, реализирани като пърформънс на покрива на Драматичен театър – Сливен, реж. Явор Гърдев, 1996
  • „Альоша“ – част първа от диптиха “Долината на смъртната сянка“ по романа „Братя Карамазови“ от Ф.М. Достоевски, 2003. Оригинална идея Маргарита Младенова и Иван Добчев. Сценарий Маргарита Младенова и Георги Тенев. Текст Георги Тенев.
  • „Иван“ – част втора от диптиха “Долината на смъртната сянка“ по романа „Братя Карамазови“ от Ф.М. Достоевски, 2003. Оригинална идея Маргарита Младенова и Иван Добчев. Сценарий Иван Добчев и Георги Тенев. Текст Георги Тенев.

Либрети, други драматургични текстове редактиране

  • „Гилгамеш“, („либрето за театър-опера“), публ. в „Страхът на резидента от отзоваване“, 2000, София, изд. „Triumviratus“, ISBN 954-9695-14-X
  • „Българска красавица“ (поп-опера), публ. в „Литературен вестник“, Бр. 2, 2007, с. 14 – 15

Радиопиеси редактиране

  • „Атолът“, 1999, реж. Явор Гърдев, Българско национално радио
  • Lemmy's Gang, 2001, радио-ситком, 6 еп., в съавт., YLE Radio Finnland
  • „Цитаделата“, 2001, съвместно с Асен Аврамов и Явор Гърдев, продукция на Българско национално радио, Triumviratus Art Group и Ars Digital
  • „Радиотакси“, 2003, Българско национално радио, реж. Петър Дамянов
  • „Альоша“, 2005, реж. Маргарита Младенова, Българско национално радио
  • „Иван“, 2005, реж. Иван Добчев, Българско национално радио
  • „7-и септември“, 2010, реж. Георги Тенев, Българско национално радио

Преводи редактиране

  • „Квартет“ от Хайнер Мюлер, съвм. с Майя Стефанова, за спектакъла на Явор Гърдев, 1999, ТР Сфумато и „Квартет“, спектакъл-филм на Явор Гърдев, 2016, НДК
  • „Herzstück“ от Хайнер Мюлер, за спектакъла „Квартет“, пост. Явор Гърдев, 1999, ТР Сфумато
  • „Майсторът на гладуването“ от Франц Кафка, за спектакъла на Иван Добчев „Маестро Глад“, 2001, Малък градски театър (зад канала)

Филмография редактиране

Сценарист редактиране

  • „Свещена светлина“, 2010, по мотиви от едноименната книга, реж. Георги Тенев
  • „Хубен рисува пари“, 2012
  • „Отчуждение“, 2013, в съавт. с Милко Лазаров и Китодар Тодоров, реж. Милко Лазаров
  • „Безкрайната градина“, 2017, автор на задкадровите текстове, диалози; реж. Галин Стоев
  • „Симон срещу страха (Случаят Варсано)“, 2018, реж. Георги Тенев
  • Palace for the People, 2018, creative writer, реж. Борис Мисирков, Георги Богданов
  • „Право на помилване“ (Exemplary Behaviour), 2019, в съавт. с Одриус Микевичус, реж. Одриус Микевичус и Нериус Милериус
  • С река на сърцето“, 2022, български драматичен сериал, излъчван по „Нова телевизия“, реж. Мартин Макариев и Ники Илиев

Режисьор редактиране

  • „Свещена светлина“, 2010
  • „Хубен рисува пари“, 2012
  • „Симон срещу страха (Случаят Варсано)“, 2018

Актьор редактиране

  • Мартин във Freaky Forest (2019), реж. Ана Атанасова, Калин Иванов
  • Евгени в „До последния каприз“ (2020), реж. Иван Юруков
  • Преподавателя по творческо писане в „Рая на Данте“ (2020), реж. Димитър Радев

Актьор в радиопроекти редактиране

  • Служител от контраразузнаването в „Атолът“, постановка Явор Гърдев, 1999 г.
  • Офицер в „7-и септември“, постановка Георги Тенев, Българско национално радио, 2010 г.
  • Гласовете на Дежурния и на Летец в „Летяща помощ“ от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев (Българско национално радио), 2014 г.

Актьор във видеопроекти редактиране

  • Разколников в „Болеро на самотата“ или „Разколников-обсесия“, автор и режисьор Явор Гърдев, продукция на Akademie Schloss Solitude, Щутгарт, 1998 г.
  • Удавникът в „О, мой роден дом“ или „Discovery Channel Redone“ (Triumviratus Art Group, Явор Гърдев, Калин Николов), 2002 г.
  • Телевизионният гост във „Визуална полиция“ – пърформанс-видео-мистификация на Явор Гърдев, 2005 – 2006 София, Щутгарт, Дрезден, Хановер, Хамбург, 2005 г.

Концептуални проекти, пърформанси редактиране

  • „Doppelmond oder Ihre Sprache im Koerper Unserer Sprache“, съвместно с Дубравка Угрешич и Явор Гърдев, видео-пърформанс и литературно четене в Akademie Schloss Solitude, Щутгарт, 1998 г.
  • „Дунавски игри" – медия-мистификация, съвм. с Явор Гърдев, Списание „Едно“, 2002 г.
  • „Думи, звуци, образи“, литературен пърформанс, съвм. с Рана Дасгупта, Сунил Ащаниа и Калин Николов – Indian Habitat Centre, Ню Делхи, Индия, 2009 г.

Кураторски и визуални проекти редактиране

„Опит за една революция“ редактиране

Кураторски проект от 2017 г. с група XXL (с включени работи на Иван Кюранов, Косьо Минчев, Георги Ружев, Свилен Стефанов, Хубен Черкелов, Генади Гатев, Расим Кръстев, Росен Тошев).[4]

„Паметник от моя спомен“ редактиране

През 2013 г. представя 200 фоторепродукции[5] на мемориални плочи с имената на български войници и офицери, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война (1912 – 1913 г.) и съвпада със 100-годишнината от войните, в които са загинали българските войници и офицери и със 75-годишнината от изграждането на самия мемориал.

Други редактиране

През август 2011 г. разказът „Завръщане в Хага“ от сборника „Свещена светлина“ е публикуван в онлайн изданието на списание „Гранта“.[6]

„Вундеркинд“ е представен през май 2004 г. съвместно с премиерата на новата програма на театър Сфумато „Долината на смъртната сянка: Альоша“ (реж. Маргарита Младенова) и „Долината на смъртната сянка: Иван“ (реж. Иван Добчев) по драматургия на Георги Тенев.

Признание и награди редактиране

Носител е на Голямата награда „Prix Europa – най-добра европейска радиодрама“ на Берлинския фестивал (1999) за съвместния авторски проект „Атолът“, заедно с Явор Гърдев и композитора Асен Аврамов.[7]

Романът му „Партиен дом“ получава Наградата за български роман на годината на фондация ВИК (2007).[8][9][10]

Пиесата „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев печели Наградата за съвременна драматургия на Академия „Аскеер“ (ТБА).[11][12] Отличени са и с наградата „Елиас Канети“[13] за същата пиеса.[14]

Филмография редактиране

Георги Тенев е режисьор и сценарист на филмите „Свещена светлина“ (2010)[15] и „Хубен рисува пари“ (2012).[16]

Съсценарист[17] на филма „Отчуждение“ на режисьора Милко Лазаров.

Заедно с режисьора Одриус Мицкевичус Георги Тенев е сценарист на документалния филм „Право на помилване“ (2019).[18] Филмът има световна премиера на фестивала Dok Leipzig през октомври 2019, където печели Голямата награда „Златен гълъб“[19] за най-добър филм в международния конкурс, както и наградата на международната кинокритика ФИПРЕСИ, а също и Наградата на икуменическото жури.

Източници редактиране

  1. Биографична бележка за Георги Тенев в сайта „Словото“.
  2. Биографична бележка за Георги Тенев в сайта theatre.art.bg.
  3. Мариана Първанова, „Мистър Голямото четене – потомък на Лилиев“, в-к „Монитор“, 24 декември 2011 г.
  4. Георги Тенев, „Реабилитиране на ангажираното изкуство“, в-к „Култура“, бр. 44 (2924), 22 декември 2017.
  5. Паметник от моя спомен. На фасадата на СГХГ откъм Градската градина
  6. „Returning to the Hague“, Granta.com.
  7. „Prix Europa – най-добра европейска радиодрама“
  8. „Георги Тенев с „Партиен дом“ спечели наградата ВИК“, Vesti.bg, 8 ноември 2007 г.
  9. За церемонията по награждаването, провела се в зала 8 на НДК, със снимки, сайт на Награда Вик, 7 ноември 2007 г.
  10. Награда на фондация ВИК за български роман на годината: Прессъобщения
  11. „Завръщане във Витенберг“ Архив на оригинала от 2018-09-01 в Wayback Machine., сайт на фондация „Аскеер“.
  12. „Завръщане във Витенберг“ с „Аскеер“ за драматургия, lira.bg, 25 май 2012.
  13. Национална литературна награда „Елиас Канети“
  14. Елиас Канети (награда)#Носители на наградата
  15. „Свещена светлина“, IMDb.com.
  16. „Хубен рисува пари“, Siff.bg.
  17. „Отчуждение“: Сценаристи, IMDb.com.
  18. „Exemplary Behaviour“: Сценаристи, IMDb.com.
  19. Award Winners of DOK Leipzig 2019, сайт на фестивала Dok Leipzig.

Външни препратки редактиране