Георги Шивачев
Георги Димитров Шивачев е български духовник от Македония и легален деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Георги Шивачев | |
| български духовник и революционер | |
| Роден |
не по-късно от 1870 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1919 г.
|
Биография редактиране
Георги Шивачев е роден преди 1870 година в македонския град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва българското свещеническо училище в Одрин в 1887 година. През 1888 година е ръкоположен за свещеник и назначен във Воден, а по-късно същата година е назначен е за енорийски български свещеник в църквата „Свето Благовещение“ в родния си град. През 1895 година бяга в България по подозрение, че участва в дейността на ВМОРО.[1] По-късно се връща в родния си град. Участва в дейността на Прилепския градски комитет на ВМОРО и като такъв заклева в 1898 година Даме Попов,[2] Даме Хаджикочов и други дейци в революционното дело.[3] Арестуван е по време на размирици през 1903 година в Битоля.[4] През пролетта на 1907 година повторно бяга в София, а през 1908 година е назначен за архиерейски наместник във Витолище.[1]
През септември 1910 година, по време на обезоръжителната акция на младотурците в града, властите арестуват над 70 български първенци, сред които е и свещеник Георги Шивачев.[5][6] Същата година вероятно е назначен в някоя енория във Воденска епархия, след което обаче отново отива в България, където е назначен за свещеник в Герман. През 1912 година се връща пак в Прилеп, където остава свещеник до 1917 година. След това вероятно заема епархия в Пловдивско.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Отец Ѓорѓи Димитров Шивачев // blagovesti.wordpress.com. Посетен на 11.2.2023.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 62.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 64.
- ↑ БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 11.2.2023.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3 – 4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.