Благовещение Богородично (Прилеп)

„Свето Благовещение Богородично“ (на македонска литературна норма: Свето Благовештение Богородично) е българска възрожденска православна църква в град Прилеп, Северна Македония. Църквата е под управлението на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

„Благовещение Богородично“
„Благовештение Богородично“
Fragment 03.JPG
„Български просветители в Преслав в ІХ век (861)“
Местоположение в Прилеп
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Прилеп
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Прилеп
Архитект Дамян Янкулов,
Китан Петров
Изграждане 1838 година
Статут паметник на културата
Състояние действащ храм
„Благовещение Богородично“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
Църквата отвън

Църквата е завършена и осветена от Герасим Пелагонийски през 1838 година.[1] Църквата е дело на майсторите Коста Лауца и Христо Тасламичев.[2] Според други сведения е строена от Дамян Янкулов, подпомаган от Китан Петров.[3] Инициативата за изграждането ѝ е на водача на Прилепската българска община Христо Логотет, който успява да издейства в Цариград ферман за нея.[4] В църквата до 1912 година винаги се е служило на български език.[5]

В двора на църквата е гробът на българския революционер Пере Тошев.[6][7]

В западната част на църквата е камбанарията, която е с барокови елементи.[8]

АрхитектураРедактиране

Църквата представлява трикорабна триапсидна базилика без купол.[1] Има дължина от 32 m, широка е 26 m и е висока 9 m.[9] Общата площ на храма е около 475 m2. Колонадите на нартекса поддържат галерията на втория етаж и завършват с параклис на изток.[10] Средният кораб е засводен, а страничните са с плоски тавани.[1] Голямата олтарна апсида е в източния край, а другите две по-малки се намират странично.

ИкониРедактиране

Във вътрешността на църквата се намират 186 икони, които са обявени за паметници на културата. От надписите и стила може да се допусне, че иконите са изработени от три групи иконописци – майстори от Прилеп, Крушево и дебърския край. Някои от иконите са на зографа Николай Михайлов от Крушево,[9] както и икони на А. Цугаро. Иконата на Света Богородица на южния аналой е подписана от Анастас Зограф от Мецово и датирана в 1839 г. На същия зограф могат да е припишат и иконите на Свети Спиридон, надписана „1839 сіѧ икону приложи еснафъ самарџиски завѣчни споменъ“, шест икони от 1838 г. – на Свети Никола, Свети Димитър, Свети Георги, Света Богородица, Исус Христос и Свети Йоан Кръстител и икона на Св. св. Петър и Павел с надпис „Сіѧ икони приложи естанъ дукмеџискй и калаџинскіи и кантаржискй и коачки 1840“. Част от останалите икони са на Успение Богородично и Възнесение Богородично – и двете от 1847 г., Свети Трифон с надпис „Сіѧ ікона приложи еснафъ Бачеванџиски завѣчни споменъ: 1856“, Свето Благовещение с надпис „Сиѧ икона пріложи Наумче Ристе Петковъ Паралоски ѿ Конѧри за вечни споменъ: 1856“, Възкресение Лазарово „Сіѧ ікона приложи еснафъ алачкіи, за вѣчныйспомен: 1859“.[11]

ИконостасРедактиране

 
Царските двери

За големия иконостас в храма традиционно се твърди, че е дело на Димитър Станишев и Петър Филипов Гарката. Според Асен Василиев иконостасът, платен от Мирче Бомболов, е дело на майсторите от осойския род Филипови Васил Аврамов и Филип Аврамов.[12] Според него обаче резбарското изпълнение и художественото съвършенство на прилепския иконостас поставя авторите му наред с Гарката като най-видни представители на Дебърската резбарска школа.[1]

Иконостасът е широк 17 m и висок около 5 m. При него отсъства традиционния фронтон, запълващ пространството под свода на средния кораб и така изглежда недовършен. Също така и средната му част не е както обикновено вдадена навътре към олтара, а е плоска. Архитравът е издаден напред и по него са наредени празничните икони. 16 колони разделят долната част, на която са и трите врати. Иконите са 14 – 2 на страничните врати и 12 между тях.[1]

Целият иконостас е украсен с резба. Големите табла в долната част са с растителни мотиви, като в средата им има елипсовидни медальони с изрисувани в тях библейски сцени. На малките табла под царските икони са изрязани сцени от Библията, които представляват сложни композиции с човешки фигури в тях. В средата им нетрадиционно е оставено едно медальонче с рисунка в него. Над иконите има фриз, а след това ажурна резба вазършваща с полукръгъл свод, опиращ в капителите на колоните. Над него е вторият фриз. Колоните са изработени с особено умение. Всички са на високи призмовидни бази, върху които има вази от акантови листа. Капителите им са също от акантови листа и на всеки има орел, чиито разперени над иконите крила поддържат горния резбован фриз.[1]

Втората част на иконостаса започва с издаден напред корниз по цялата дължина на иконостаса, умело украсен с лозница.[1] Над него са апостолските и празничните икони, които са разделени от малки колонки с фигурки на орли и гълъби над тях. Иконостасът завършва със сложен ажурен фриз върху корниз.[13]

Украсителните елементи са листа, цветя и плодове на различни растение – лоза, лавра, роза, гергина, дъб, нарцис, крем, акант, калини, фурми, палми. Сред тях има и стилизирани животински фигури – птици, лъвове, дракони, змии. Присъстват и кошници и вази с цветя и продове. Хора няма, единствено върху царските двери има изрязани глави на малки ангелчета.[13]

Според Асен Василиев майсторите на иконостаса

са постигнали съвършено разработване на формата, изящен вкус и фантазия да стилизират и композират отделните елементи. Зрителят остава смаян от сложната композиция, от богатството на тази пищна градина от цветя, листа и плодов, забравя, че тя е работена от дърво... Да види този изключителен мир и да го въплати тъй съвършено чрез длетото е могъл само един художник с неограничен дар, а не „прост“ майстор. Това изумително впечатление се дължи преди всичко на гениалното изпълнение, на едно съчетание от вдъхновено виждане и сръчна до най-висше съвършенство ръка...[13] Тук-там се чувстват, макар и пресъздадени барокови форми и линии, които напомнят класицизма.[14]

Иконостасът е обявен за паметник на културата.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 251.
  2. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 24 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 205.
  4. Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 11.
  5. Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 12.
  6. Holy Annunciation (Свето Благовештение) – Church in Prilep. // Where is Macedonia. Посетен на 3 март 2014 г.
  7. Црква „Свето Благовештение“. // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г. Архив на оригинала от 2013-12-11 в Wayback Machine.
  8. Цркви и манастири во Прилеп Архив на оригинала от 2014-03-02 в Wayback Machine..
  9. а б Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 357. Посетен на 8 април 2014 г.. Архив на оригинала от 2014-04-08 в Wayback Machine.
  10. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 158.
  11. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 275.
  12. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 247.
  13. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 252.
  14. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 253.