Даме Попов

български революционер
Тази статия е за революционера. За просветния деец вижте Дамян Попов.

Дамян (Даме) Попиванов или Попов[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Даме Попов
български революционер
Роден
Починал
13 юни 1948 г. (74 г.)
Даме Попов в Общомедия

Биография

редактиране
 
Свидетелство на Прилепското благотворително братство на Даме Попов, подписано от Владимир Кусев, 31 май 1921 г.
 
Свидетелство на Прилепското благотворително братство на Даме Попов, подписано от Тодор Попадамов, 28 ноември 1940 г..

Роден в 1874 година в прилепското село Долнени, което тогава е в Османската империя. Влиза във ВМОРО в 1898 година, заклет от свещеник Георги Шивачев и няколко години е легален деец на Организацията. След убийството на Йордан Гавазов в 1898 година, укрива четника Стоян Димитров – Акчията. Заедно с четата на Мирче Ацев участва в убийството на Асан Сульо (Суле) Пушка в Долнени.[2]

През май 1901 година става четник на Марко Лазаров. След като войводата Лазаров се разболява и заминава в България на лечение през есента на същата година Даме Попов го замества като прилепски войвода. Член е на Прилепския революционен комитет.[3] По-късно е заменен от харамията дядо Андрей Петров до пристигането на Никола Русински в района през есента на 1901 година.[4]

Пред 1902 година по нареждане на Гоце Делчев заминава за София. През 1903 година навлиза в Македония с четата на Яне Сандански, а по-късно е в четата на Георги Скрижовски. Участва в няколко сражения до Младотурската революция в 1908 година, след която се легализира. В 1909 година е арестуван и затворен за раняването на сърбоманина Веле Анчев. В 1912 година става четник на Милан Гюрлуков, като взима участие в три сражения.[2] С четата на Гюрлуков се включва в Македоно-одринското опълчение при избухването на Балканската война в 1912 година.[5][6]

След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Даме Попов се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО.[2] Четата му се сражава със сръбски потери при Червената стена.[7]

По време на участието на България в Първата световна война Попов се включва в редовете на Единадесета пехотна македонска дивизия. Попов е командир на Прилепския партизански взвод на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. Частта на Попов се състои от 26 души, 16 са от Прилепско, 2 от Велешко, 5 от Воденско и 2 от Тиквешко, като никой не е напускал Македония.[8] Четата му е формирана в навечерието на Великден 1914 година първоначално от дезертьори от сръбската армия от Прилепско и е оглавена от Атанас Джамот. След нарастването ѝ е поета от Даме Попов. Четата води забележително тричасово сражение над село Заград, като след тричасов бой си пробива път с бомби.[9] След намесата на България във войната е трансформирана във взвод на 11-та дивизия. Участва в сражението с англичани и французи при Житолуп край устието на Черна.[9]

След войните Даме Попов емигрира в България. Участва в работата на Илинденската организация.

По време на присъединяването на Вардарска Македония към България през Втората световна война Даме се връща със семейството си в Прилеп.[10] На 24 февруари 1943 година, като жител на Прилеп, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]

Умира в Прилеп на 13 юни 1948 година.[10]

Неговият родственик Миланчо Янкоски от Прилеп издава в България книгата „Досието Попиванова“ (2019), исторически роман за Даме Попов и неговата дъщеря Зора Попиванова.[11]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 32.
  2. а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 62.
  3. Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 148.
  4. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.50.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 580.
  7. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915. София, Издателство на БАН, 1981. с. 133, 146.
  8. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 140 - 141. ISBN 954-8187-10-8
  9. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.
  10. а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 381.
  11. Миланчо Янкоски: България и Македония се нуждаят от културен обмен // БГНЕС. Посетен на 13 юли 2024.