Герасим (на гръцки: Γεράσιμος) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Герасим
Γεράσιμος
гръцки духовник
Починал
Зографският надпис от църквата „Света Петка“ в Скочивир с името на митрополит Герасим, 1847 г.

Биография

редактиране

Роден е с фамилията Пурнарас (Πουρνάρας) или Лаховарис.[2][1] По произход е от цариградския квартал Терапия и от Пловдив. Служи като архидякон на Одринската епархия.[1]

От април 1833 до юни 1840 година е преславски митрополит.[3][4]

Избран е за пелагонийски митрополит през юни 1840 и остава на поста в Битоля до март 1853 година.[2][4] Като пелагонийски владика унищожава повечето от ценните книжовни паметници на старобългарската литература, пазени в манастира Трескавец.[5]

На 15 март 1853 година е избран за деркоски митрополит.[2] Умира на 15 март 1865 година в Терапия[6] след дълго боледуване.[1]

  1. а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Δέρκων κυρός Γεράσιμος. (;-1865) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 23 март 2021 г. (на гръцки)
  2. а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 56. Посетен на 12 август 2014.
  3. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά 8. 1937. σ. 158-159.
  4. а б Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´ // Θεολογία 32 (1). Ιανουάριος - Μάρτιος 1961. σ. 73.
  5. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 61.
  6. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 238. Посетен на 7 септември 2014.
Григорий преславски митрополит
(април 1833 – юни 1840)
Порфирий
Герасим пелагонийски митрополит
(юни 1840 – 15 март 1853)
Венедикт
Неофит деркоски митрополит
(15 март 1853 – 12 март 1865)
Неофит