Трескавец (манастир)

(пренасочване от Трескавец)
Тази статия е за манастира в Северна Македония. За селото в България вижте Трескавец (село).

„Успение на Пресвета Богородица“, известен като Трѐскавец (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“, Трескавец), е православен манастир в Северна Македония, част е от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2][3][4]

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
Панорама на манастира
Панорама на манастира
Карта Местоположение в Прилеп
Вид на храмаПравославен манастир
Страна Северна Македония
Населено мястоПрилеп
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияПреспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничествоПрилепско
ИзгражданеXIII – XIV век
Статутпаметник на културата
„Успение Богородично“ в Общомедия

География

редактиране

Местността Трескавец е разположена в скалите под Златовърх, на 8 km северно от град Прилеп и на 2 km южно от Горно село. Това е висок 600 m връх (надморска височина от 1400 m) с отлична гледка към околностите. От север и запад граничи с отвесни скали и гранитни грамади; от юг е достъпен през тясно седло, а от изток е покрита от скалата Златовръх (1422 m), която като най-интересна забележителност се вижда от полето на разстояние до 20 km. По време на бури гръмотевици често удрят този връх, откъдето идва и името Трескавец.[5]

Антично светилище

редактиране

На върха Трескавец е имало светилище още в Античността. От римската епоха (II – III век) са запазени два надписа върху мраморни постаменти, посветени на Аполон Етеуданос (Гръмовержец) и Артемида. Тук се споменава и името на светилището – Колобайса. Светилището се обслужва от посветени и служители.[5] Техни са и многобройните гробове от елинистическо и римско време, разкопани на седловината южно от върха. Колобайса е посещавано от поклонници отдалеч.[6]

В края на Античността на мястото на античния храм е построена християнска църква. От нея са останали разпръснати наоколо парчета мраморни колони и други декорации. По това време около заравнения връх и църквата с прилежащите постройки и жилищата за прислугата е изградена солидна стена с хоросан.[6]

Средновековен манастир

редактиране

Манастирът е основан най-късно през 1230 година.[6] В надпис над западната му врата е споменат управлявалият по това време император Михаил IX Палеолог, а е известно също, че крал Стефан Милутин е правил дарения на манастира. По времето на Стефан Душан Трескавец притежава множество недвижими имоти, метоси, църкви и над 20 селища. На Димитровден там се провежда панаир, който също носи значителни приходи.[7]

Манастирската църква „Света Богородица“ е от XIV век, но е построена върху по-стари останки. Заобиколена е от манастирски конаци и други сгради, а целият комплекс е ограден със стена, построена върху по-стари руини. Укрепената площ е с размери 300 х 150 m (4 ha). Тук са се намирали и хамбари, складове, мазета и други стопански нужди на голямото манастирско имение.[6]

В църковни документи Трескавец се споменава през 1334/5, 1343, 1345 и отново през 1467/8 година. През XIV век той има голямо имение, с множество села и имения в Пелагония и извън нея. По това време пазарът в Прилеп бил длъжен да му плаща данък от 100 перпера годишно. В несигурните времена от края на XIV век укрепеният манастирски район на Трескавец несъмнено е служил като убежище за околното население.[6]

През по-голямата част от съществуването си манастирът Трескавец е подчинен на Охридската архиепископия. След нейното закриване той запада и в началото на XIX век в него вече няма монаси, а сградите са поддържани от свещеници и миряни от съседните села.

Българско възраждане

редактиране

В средата на XIX век владиката Герасим Пелагонийски унищожава повечето от ценните книжовни паметници на старобългарската литература, пазени в манастира.[8]

След 1852 година манастирът е управляван от Прилепската българска община. През 1866 година той е почти изцяло унищожен от пожар и през следващите 5 години е построен отново с дарения от прилепските еснафи и някои от селата в областта от игумена Христо Поптрайков от Долгаец и епитроп Никола Бутлев от Прилеп.[9] През този период там функционира училище за свещеници.[7]

В 1897 година българският революционер и етнограф Гьорче Петров от Прилепско в книгата си „Материали по изучаванието на Македония“ описва манастира, произхода на името му и тогавашното положение така:

В самитѣ поли на Злато-върхъ на една малка плоскость е манастиря Трѣскавецъ или Св. Богородица – един отъ старитѣ и богати манастири по насъ. Пѫтникът по джадето отъ Градско до Прилѣпъ, щом се покаже на Плетваръ, прѣд него живостно се издига иглообразния Злато-върфъ, в политѣ на който, сякаш залѣпенъ за скалитѣ, се бѣлѣе Трѣскавецъ. Той има валчестъ, макаръ и не особено широкъ, дворъ, въ срѣдъ който е църквичката. Тя е стара, малка и съ три кубета. Срѣдното от тѣх е расцѣпено, трѣснѫто от една гръмотѣвица, поради което манастиря е нарѣченъ Трѣскавецъ. От всичкитѣ страни е заобиколен съ здания на 2 етажа, исключая южната страна, дѣто стои низко едноетажно и старо здание. Портата е въ западния ѝ край и над нея е издигнѫта камбанарията. От Прилѣпъ до манастиря води кривулестъ, скалистъ и каменистъ пътъ, по който съ трудъ се ходи възсѣдналъ на конъ, а от западната страна по землестия западен склон на Злато-връхъ селянитѣ отъ околнитѣ села Присадъ, Дупячени и Небрѣгово идѫтъ во манастиря за черкувание по казарски пѫтечки. Манастирьтъ е доста богатъ. Освѣнъ отъ гоститѣ, които твърдѣ го посѣщаватъ, като стара светиня, много събира и от панаиря на 15-ий августъ, на който дохаждатъ хора отъ цѣло Прилѣпско, Велешко, Тиквешко и Крушевско, нъ главнитѣ приходи идѫтъ отъ движимитѣ и недвижимитѣ му имущества. Той е подъ управлението на Прилѣпската община, която взема отъ него приходъ за градскитѣ училища 150 – 200 лири годишно. Калугери въ манастиря няма.[10]

През 1911 година османските власти отнемат манастира от Българската прилепска община и го предават на съседните сърбомански села.[7]

На 4 февруари 2013 година голяма част от манастира отново изгаря, изпепелени са конаците, но църквата на манастира оцелява от пожара.[11]

„Успение Богородично“

редактиране
 
Католиконът „Успение Богородично“

Църквата в основата се е еднокорабна с наос с купол и разделен с пиластри на няколко части. Фреските в църквата са от няколко периода от XIV до XIX век. От XIV век е и притворът с двете куполести кули, разположени на западната част на църквата.[4]

Външни препратки

редактиране
  1. Pelagonia: Prilep, Bitola, and Kruševo // Balkanology. Посетен на 6 септември 2009.
  2. Преспанско-пелагониска епархија // МПЦ. Посетен на 6 септември 2009.
  3. Shkodrova, Albena. Among Prilep's Thunder and Lightning // Travellers. Архивиран от оригинала на 2010-03-26. Посетен на 6 септември 2009.
  4. а б Манастирот Трескавец, прилепско // Macedonium. Посетен на 7 април 2014 г.
  5. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 266.
  6. а б в г д Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 268.
  7. а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 439 – 443.
  8. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 61.
  9. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 347.
  10. Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 90 – 91.
  11. Манастир „Успение на Пресвета Богородица“ – Трескавец // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.