Трескавец (манастир)
Тази статия е за манастира в Северна Македония. За селото в България вижте Трескавец (село).
„Успение на Пресвета Богородица“, известен като Трѐскавец (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“, Трескавец), е православен манастир в Северна Македония, част е от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2][3][4]
|
„Успение Богородично“ „Успение Богородично“ |
|
|---|---|
 панорама на манастира |
|
  „Успение Богородично“ Местоположение в Северна Македония |
|
| Вид на храма | Православен манастир |
| Страна |
 Северна Македония |
| Населено място | Прилеп |
| Вероизповедание | Македонска православна църква - Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Прилепско |
| Време на изграждане | XIII – XIV век |
| Съвременен статут | паметник на културата |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Манастирът разположен в скалите под Златовърх, на 8 километра северно от град Прилеп на надморска височина от 1200 m.
ИсторияРедактиране
Предполага се, че манастирът Трескавец е основан в края на XIII век или началото на XIV век. В надпис над западната му врата е споменат управлявалият по това време император Михаил IX Палеолог, а е известно също, че крал Стефан Милутин е правил дарения на манастира. По времето на Стефан Душан Трескавец притежава множество недвижими имоти, метоси, църкви и над 20 селища. На Димитровден там се провежда панаир, който също носи значителни приходи.[5]
През по-голямата част от съществуването си манастирът Трескавец е подчинен на Охридската архиепископия. След нейното закриване той запада и в началото на XIX век в него вече няма монаси, а сградите са поддържани от свещеници и миряни от съседните села.
В средата на XIX век владиката Герасим Пелагонийски унищожава повечето от ценните книжовни паметници на старобългарската литература, пазени в манастира.[6]
След 1852 година манастирът е управляван от българската църковно-училищна община в Прилеп. През 1866 година той е почти изцяло унищожен от пожар и през следващите 5 години е построен отново с дарения от прилепските еснафи и някои от селата в областта от игумена Христо Поптрайков от Долгаец и епитроп Никола Бутлев от Прилеп.[7] През този период там функционира училище за свещеници. През 1911 година османските власти отнемат манастира от прилепската община и го предават на съседните сърбомански села.[5] На 4 февруари 2013 г. голяма част от манастира отново изгаря, изпепелени са т.н. конаци, църквата на манастира оцелява от пожара.[8]
Църквата „Успение Богородично“Редактиране
Църквата в основата се е еднокорабна с наос с купол и разделен с пиластри на няколко части. Фреските в църквата са от няколко периода от XIV до XIX век. От XIV век е и притворът с двете куполести кули, разположени на западната част на църквата.[4]
Външни препраткиРедактиране
- "Трескавецкият манастир", статия от Александър Чучулаин публикувана във в-к „Вести“, брой 83, Цариград, 1911 година
- "В Трескавския манастир", статия от Антон Попстоилов публикувана в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, стр. 492 – 495, книга XVI и XVII, София, 1900 година
- "Трескавец", легенда за манастира разказана от Димитър Талев
БележкиРедактиране
- ↑ Pelagonia: Prilep, Bitola, and Kruševo. // Balkanology. Посетен на 6 септември 2009.
- ↑ Преспанско-пелагониска епархија. // МПЦ. Посетен на 6 септември 2009.
- ↑ Shkodrova, Albena. Among Prilep's Thunder and Lightning. // Travellers. Посетен на 6 септември 2009.
- ↑ а б Манастирот Трескавец, прилепско. // Macedonium. Посетен на 7 април 2014 г.
- ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 439 – 443.
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 61.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 347.
- ↑ Манастир „Успение на Пресвета Богородица“ – Трескавец. // Old Prilep. Посетен на 13 март 2014 г.