Герасим III Константинополски

Герасим III Константинополски (на гръцки: Γεράσιμος Γ΄) е вселенски патриарх в годините от 1794 до 1797 г. по време на най-значимите усилия за Низам-и Джедид. По народност е кипърски грък.

Герасим III Константинополски
Роден
18-и век
Починал
1797 година
РелигияПравославна църква

БиографияРедактиране

Роден е в Кипър в началото на XVIII век​​. През 1762 г. е избран за митрополит на Виза, а през 1767 г. патриарх Самуил I Ханджери го поставя начело на Патриаршеската академия (1767-1769).[1][2] През 1782 г. е избран за Никомидийски митрополит, а през 1791 г. за Деркоски митрополит.

На 3 март 1794 г. е избран за Вселенски патриарх, наследявайки Неофит VII. По време на своето патриаршество поставя възрастови граници за ръкополагането на духовници, като забранява ръкополагането на дякони под 25 години и презвитери под 30 години. С патриаршеския си печат той потвърждава принадлежността на Митрополията на Алепо към Антиохийската патриаршия.

На 18 април 1797 г. подава оставка и се оттегля в Тарабия, където умира малко по-късно.

БележкиРедактиране

  1. Γεράσιμος Γ'
  2. Заб. Непосредствено след неканоничното закриване на Печката патриаршия и Охридската архиепископия, което значи че е бил особено доверен и близък на Самуил Ханджери.
? Митрополит на Виза и първопреосвещен екзарх на Черно море
(1762 – 1783)
?
? никомидийски митрополит
(1783 – 1791)
?
Ананий Деркоски деркоски митрополит
(1791 – 3 март 1794)
Макарий Баласакис
Неофит VII вселенски патриарх
(3 март 1794 – 18 април 1797)
Григорий V