Самуил I Ханджери

вселенски патриарх

Самуил I Ханджери е православен духовник, вселенски патриарх в Цариград на два пъти: от 24 май 1763 до 5 ноември 1768 година[1] (стар стил) и отново от 17 ноември 1773 до 24 декември 1775 година.[2]

Самуил I Ханджери
вселенски патриарх
Роден
1700 г.
Починал
10 май 1775 г. (75 г.)
Религияправославие
Учил въвВелика народна школа
Самуил I Ханджери в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е като Скарлатос Хандзерис (Σκαρλάτος Χαντζερής). Учи във Великата народна школа. В 1731 година е избран за деркоски митрополит и на 24 май 1763 година за вселенски патриарх. През 1767 година издейства султанско ирадие, с което се унищожава Охридската архиепископия, а епархиите ѝ се присъединяват към Цариградската патриаршия.[1] Ирадието освен това забранявало приемането на каквито и да е протести срещу това решение, с което Патриаршията препятствала възможна съпротива от страна на охридското паство.[1] Патриаршията унищожава и самата охридската епархия, като подчинява Охрид на драчкия митрополит. Така градът е лишен дори от епископската катедра, която придобива още в ранните векове на християнството. Според българския историк и специалист по историята на Охридската архиепископия Иван Снегаров това е направено с цел да не остане и помен от Архиепископията.[1]

Самуил Ханджери ликвидира предходно през 1766 г. и възстановената Печка патриаршия през 1557 г., като по това време велик везир е Мухсинзаде Мехмед паша.

? деркоски митрополит
(1731 – 24 май 1763)
?
Йоаникий III вселенски патриарх
(24 май 1763 – 5 ноември 1768)
Мелетий
Теодосий II вселенски патриарх
(17 ноември 1773 – 24 декември 1775)
Софроний II