Германски кръстоносен поход

Германски кръстоносен поход, известен също като Еврейски погроми в Германия по време на Първия кръстоносен поход е епизод от предисторията на Първия кръстоносен поход, в който тълпи от френски и немски селяни, обеднели рицари, просяци и бродяги извършват погроми в еврейски общини на Северозападна Европа. Заема важно място в съвременната еврейска историография и се разглежда като първи пример на масов народен антисемитизъм, който се разпространява оттогава и в крайна сметка води до Холокоста[1].

След призива на Папата на събора в Клермон за кръстоносен поход, германските рицари, решили, че първо трябва да се справят със собствените си евреи по Рейн, преди да ходят да освобождават Светите земи и Божи гроб от ръцете на неверниците.

Призивът за Първия кръстоносен поход разпалва стари настроения на организирано насилие срещу евреите в Европа. Въпреки че антиюдаизмът и гоненията на евреите съществуват от Античността, Първият кръстоносен поход отбелязва първите масови организирани насилия срещу еврейски общности в Европа.

От началото на лятото на 1096 г. германска армия от около 10 000 души, водени от духовниците Готшалк, Фолкмар и Емихо, се придвижва на север по долината на Рейн в посока, противоположна на Йерусалим, извършвайки систематични изстъпления срещу евреите.

Проповедите в полза на кръстоносния поход разпалват антиюдаизма. Според тях превземането на Йерусалим от християните и установяването там на християнски император би предизвикало Края на света, при който се очаква евреите да преминат към християнството. В части от Франция и Германия евреите са разглеждани като не по-малък враг от мюсюлманите. Смята се, че те са отговорни за разпъването на Христос, т.е. за богоубийството, а и са по-забележими от далечните мюсюлмани, които все пак са друговерци. Мнозина се чудят, защо трябва да пътуват хиляди километри, за да се бият с друговерците, когато съвсем наблизо има неверници.

Кръстоносците се придвижват на север по долината на Рейн към известни еврейски общности, като тази в Кьолн, а след това се връщат на юг. На евреите е даден избор да преминат към християнството или да бъдат избити. Мнозина не се отричат от религията си и разпространението на новините за масови убийства сред еврейските общности довеждат до ужасяващи масови самоубийства.

Хиляди евреи са избити въпреки опитите на местните църковни и светски власти да ги защитят. Кланетата са оправдавани с твърдението, че речта на папа Урбан в Клермон обещава награда от Господ за убийството на нехристияни от всякакъв вид, не само мюсюлмани. Въпреки че Папството не одобрява избиването на мюсюлмани и евреи при този и при следващите кръстоносни походи, при всяка кръстоносна кампания има многобройни нападения срещу евреите.

ИзточнициРедактиране

  1. Medieval Concepts of the Past: Ritual, Memory, Historiography, page 279 Chapter 13, The Rhineland Massacres of Jews in the First Crusade, Memories Medieval and Modern, by David Nirenberg
  • Robert Chazan, European Jewry and the First Crusade. University of California Press, 1987.
  • Robert Chazan, In the Year 1096: The First Crusade and the Jews. Jewish Publication Society, 1996 (also contains extracts from the Hebrew chronicles).
  • Jeremy Cohen, Sanctifying The Name of God: Jewish Martyrs and Jewish Memories of the First Crusade. University of Pennsylvania Press, 2004.