Герман Чиковски
Отец Герман Дамянов Чико̀вски е български духовник и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Герман Чиковски | |
---|---|
български революционер | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал |
БиографияРедактиране
Отец Герман е роден в костурското село Черешница, тогава в Османската империя, днес Поликерасо, Гърция около 1864-1865 година.[1] Произхожда от големия Чиковски род, чиито разклонения са Шкембови, Цинини, Шклифови, Пецови, Кириджиови. Завършва българска прогимназия в Битоля, след което с братята си държи сиренарски магазин в Цариград. Става екзархийски свещеник и се завръща в родното си село, за да се включи в църковно-просветната и политическа борба в Македония.[2]
Става член на ВМОРО и по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на четата от Черешница. След потушаването на въстанието е заловен от властите и лежи в затвора[3]. През януари 1904 година е амнистиран.[4] Тъй като има опасност да бъде убит от гръцки андарти, получава покана да се пресели и работи в България, но отказва с думите:
„ | Аз станах свещеник да служа на българите во Македония. | “ |
Пред семейството си отец Герман уточнява:
„ | Дадох клетва пред Бога и екзарха Йосиф да служа на моя български народ во Македония[2] | “ |
През юли 1908 година отец Герман е отровен от гърци в болницата в Костур. Осем години след смъртта му, според местния обичай, костите му са извадени и препогребани в малко съндъче. Част от тях е зелена от отровата, причинила смъртта му. По-късно името на надгробната му плоча е променено на „Германос Цикос“.[2]
Герман Дамянов има двама сина (Кузма и Благой) и три дъщери (София, Яна и Василка).[5] Благой Германов емигрира в САЩ и е активен член на МПО „Борис Сарафов“, Кантон, Охайо, а дъщерята на Герман Чиковски София се жени за Андон Главчев, съосновател на МПО „Борис Сарафов“[6].
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ В регистър на венчилата в село Черешница, съставен към 1906-1907 година, е отбелязано, че отец Герман Дамянов е на 42 години - Централен държавен архив (ЦДА), ф. 246 К, оп. 10, а.е. 28, л. 1.
- ↑ а б в Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 23-29. (Спомени на Яна Попгерманова-Гулева)
- ↑ Илюстрация Илинден, 1929, бр.4, стр.12.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 130.
- ↑ ЦДА, ф. 246 К, оп. 10, а.е. 28, л. 1.
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.313, 315.