Герман (генерал)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Герман.

Герман (на латински: Germanus; на гръцки: Γερμανός, † 550 г. в Сердика) e генерал на Византия през 6 век. Той е племенник на император Юстин I и братовчед на Юстиниан I.

Герман
Роден
Починал
Семейство
Съпруга Матазуента
Деца Юстин
Юстиниан
Герман

Герман е женен за Пасара, дъщеря на Аниция Юлиана от знатната фамилия Аниции. Баща е на военачалниците Юстин и Юстиниан и на Юстина, която се омъжва за генерал Йоан, син или племенник на Виталиан.[1]

Герман става талантлив генерал и е номиниран през 525 г. първо за magister militum per Thracias на Тракия. В Тракия има победа против антите. По-късно става и magister militum praesentalis и носи титлите patricius от 536 г. и на бивш консул.

През 536 г. отива в Африка и прекратява въстанието на Стотзас и преорганизира управлението там. През 540 г. е изпратен в Антиохия, за да организира защитата от сасанидския цар Хосрой I. През 541 г. се връща в Константинопол и помага на братовчед си Юстиниан I, което не допада на жена му Теодора.

През 550 г. има задачата да спре напредъка на осготския крал Тотила в Италия. За тази цел Герман събира в Сердика нова войска от Тракия и Илирик и се жени за Матазуента, внучка на остготския крал Теодорих Велики. През 551 г. има от нея син, който е роден след неговата смърт и се казва също Герман Постум († 605 г.), който е осиновен от император Тиберий II и женен от 582 г. за първородната му дъщеря Харито и издигнат за цезар.

Докато Герман подготвя армията си в Сердика славяните предприемат поход към Солун и императорът му нарежда да ги спре, но изправени пред голямата римска войска те сами се оттеглят.[2]

Малко преди тръгването си към Италия Герман се разболява и умира в Сердика.

ИзточнициРедактиране

  1. Martindale & Morris (1980), p. 505, 744
  2. Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 45 – 46.

ЛитератураРедактиране

  • Arnold Hugh Martin Jones, In „The Prosopography of the later Roman empire: A.D. 260 – 395, Volume 1“, Germanus (4), p. 505 – 506.