Герман (генерал)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Герман.

Герман (на латински: Germanus; на гръцки: Γερμανός, † 550 г. в Сердика) e генерал на Византия през 6 век. Той е племенник на император Юстин I и братовчед на Юстиниан I.

Герман
Роден
Починал
551 г.
Семейство
Съпруга Матазуента
Деца Юстин
Юстиниан
Герман

Герман е женен за Пасара, дъщеря на Аниция Юлиана от знатната фамилия Аниции. Баща е на военачалниците Юстин и Юстиниан и на Юстина, която се омъжва за генерал Йоан, племенник на военачалника Виталиан.[1]

Герман става талантлив генерал и през 525 г. е назначен за magister militum на Тракия (per Thracias). В Тракия се сражава успешно срещу антите.[1] По-късно става и magister militum praesentalis, от 536 г. носи почетните титли патриций и консул.

През 536 г. е изпратен в Африка, където потушава въстанието на Стотзас и реорганизира местното управление. През 540 г. е изпратен в Антиохия, за да организира защитата на града срещу сасанидския цар Хосрой I, но е принуден да изостави града.[1] През 541 г. се връща в Константинопол, където изпада в немилост, главно поради враждебното отношение на императрицата: Теодора виждала в негово лице евентуален наследник на Юстиниан и била раздразнена от факта, че Герман омъжва дъщеря си за влиятелния лидер на федератите Йоан, племенник на Виталиан.[1] След смъртта на императрицата Герман си възвръща благоволението на императора, към когото засвидетелствал вярност, отказвайки да вземе участие в заговора на Артабан и Арсакий, които възнамерявали да го поставят на мястото на Юстиниан, и съдействайки за разкриването на конспираторите.[1][2]

През 550 г. има задачата да спре напредъка на осготския крал Тотила в Италия, като замени Велизарий начело на пехотноте сили в Италия[1]. За тази цел Герман събира в Сердика нова войска от Тракия и Илирик и се жени за Матазуента, внучка на остготския крал Теодорих Велики. През 551 г. има от нея син, който е роден след неговата смърт и се казва също Герман Постум († 605 г.), който е осиновен от император Тиберий II и женен от 582 г. за първородната му дъщеря Харито и издигнат за цезар.

Докато Герман подготвя армията си в Сердика славяните предприемат поход към Солун и императорът му нарежда да ги спре, но изправени пред голямата римска войска те сами се оттеглят.[3]

Малко преди тръгването си към Италия Герман се разболява и умира в Сердика.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ((en)) Kaegi, Walter Emil; Kazhdan, Alexander (1991). Germanus – In: Kazhdan, Alexander (ed), Oxford Dictionary of Byzantium, Volume 2, Oxford and New York: Oxford University Press. p. 846, ISBN 0-19-504652-8, http://www.staropomor.ru/Bogoslovie(4)/odb/ga-gy.pdf 
  2. Jones, Arnold Hugh Martin; Martindale, J.R.; Morris, J.. Germanus (4) – In: Jones, Arnold Hugh Martin (ed), The Prosopography of the later Roman empire: A.D. 260 – 395, Volume 1. pp. 505 – 506, http://books.google.nl/books?id=G5W6vCO_pYUC&pg=PA507&lpg=PA507&dq=Germanus+Serdica&source=bl&ots=8iYCcgiupz&sig=R7ADrgM62hBsn_mC0RfD7Fneoco&hl=nl&ei=tph2S6n_B9Lj4ga-hYnMCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CA0Q6AEwAg#v=onepage&q=Germanus%20Serdica&f=false 
  3. Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 45 – 46.