Матазуента
Матазуента (Matasuentha; също Mataswintha или Matasuntha; * 518/520; † сл. 551) е дъщеря на остготската кралица Амалазунта († 535) и вестгота Еутарих († ок. 523). Тя е внучка на остготския крал Теодорих Велики. Тя е сестра на Аталарих, крал на остготите в Италия през 526 – 534 г.
| Матазуента | |
| кралица на остготите | |
| Родена |
518 г.
|
|---|---|
| Починала | 551 г.
|
| Семейство | |
| Род | Амали |
| Баща | Еутарих |
| Майка | Амалазунта |
| Братя/сестри | Аталарих |
| Съпруг | Герман Витигис |
| Деца | Герман |
Биография
редактиранеМатазуента е омъжена против нейната воля за остготския крал Витигис, който не е от рода на Амалите. По време на Готската война тя влиза в контакт с източноримския офицер Йоан, който служи при пълководеца Велизарий.
По време на окупацията на Равена от византийците са разпространени слухове (може би недостоверни), че тя е запалила житен силоз, за да улесни превземането на града. След загубата на Витигис през пролетта на 540 г. и след превземането на Равена от Велизарий, тя, нейният съпруг, кралското съкровище на Теодорих Велики и много други висши благородници са закарани в Константинопол.
След смъртта на Витигис († 542) Матазуента се омъжва за Герман († 550), братовчед, успешен генерал и престолонаследник на император Юстиниан I. Герман e магистър милитум на Тракия (525), по-късно патриций (536) и дипломат. Герман трябва да поеме командването в Италия, но умира малко преди това през 550 г. в Сердика. Матазуента има от този брак през 551 г. син, който също се казва Герман († 605 г.)
Важен източник за живота на Матазуента е „Гетика“ на Йорданес, която черпи от частично загубената „История на готите“ на Касиодор. Също и Прокопий Кесарийски съобщава за нея в своите „Истории“ (особено за битките в Италия).
Източници
редактиране- Stefan Krautschick: Matasuntha. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Bd. 19 (2001), S. 432f.
- Хервиг Волфрам: Die Goten. 4. Aufl. München 2001.
- Хервиг Волфрам: Matasunta. In: Mario Caravale (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 72 (Massimino–Mechetti), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2009, S. 108 – 109