Герман (община Ранковце)

селище в Северна Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.

Герман (на македонска литературна норма: Герман) е село в Северна Македония, в община Ранковце.

Герман
Герман
— село —
42.2781° с. ш. 22.1033° и. д.
Герман
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаРанковце
Географска областГерман
Надм. височина1332 m
Население311 души (2002)
Пощенски код1316
Герман в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в западните склонове на едноименната планина Герман.

 
„Света Троица“

В края на XIX век Герман е голямо българско село в Прешовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Герман е населявано от 1250 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Джерман има 130 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Герман има 920 българи патриаршисти сърбомани.[3]

По време на Първата световна война Герман е център на община в Кривопаланска околия и има 1088 жители[4]

В 30-те години на XX век е изградена църквата „Света Троица“.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Цветан В. Цеков от Ослен е български кмет на Герман от 24 април 1943 година до 22 юли 1943 година. След това кмет е Христо Ст. Бъчваров от Варна (23 септември 1943 - 12 август 1944).[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 311 жители.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 301
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 10
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
Родени в Герман
  •   Наум Якимов Филипов, български военен, редник 20-а допълваща дружина, 3-та рота, загинал 1918 година във Варна[7]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 219.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 144-145. (на френски)
  4. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021 
  5. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 492, л. 9