Прешево
Прешево или Прешово (на сръбски: Прешево или Preševo; на албански: Preshevë или Presheva) е град в Пчински окръг, Сърбия. Градът е административен център на едноименната община Прешево.
| Прешево Прешево / Preševo / Presheva | |
  | |
 | |
  Прешево | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Прешево |
| Площ | 264 km² |
| Надм. височина | 463 m |
| Население | 13 426 души (2002) |
| Кмет | Рагми Мустафа (PDSH – Демократическата партия на албанците) |
| Пощенски код | 17523 |
| Телефонен код | +381 17 |
| МПС код | VR |
| Официален сайт | www.presevo.rs |
| Прешево в Общомедия | |
География
редактиранеГрадът е разположен в Прешевската долина, в Поморавието, недалеч от границата със Северна Македония и с Косово на надморска височина от 463 метра.
История
редактиранеВ края на XIX век Прешево е център на Прешовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Прѣшово е населявано от 2000 жители арнаути мохамедани.[1] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 30 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 в Прешово (Prechovo) има и малко християни – 280 българи патриаршисти гъркомани.[3]
Гробищната църква „Свети Димитър“ е от 1905 година.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Прешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Васил В. Велев от София е български кмет на Прешево от 8 август 1941 година до 24 ноември 1943 година. След това кмет е Петър Т. Ташулов от Неготино (7 декември 1943 - 9 септември 1944).[6]
През 1992 година албанците в общината организират референдум, според който общините Прешево, Буяновац и Медведжа да се присъединят към Косово. В периода между 1999 и 2001 година албанската паравоенна организация Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац води действия срещу югославските части, като целта ѝ е присъединяването на тези три общини към Косово. Дейността ѝ привлича по-малко вниманието на международните медии след събитията в Република Македония през 2001.
Населението на града през 2002 година е 13 426 души.
Личности
редактиране- Починали в Прешево
Лазе Гащовски (1913 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ- Сотир Бръбевски (1914 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
Външни препратки
редактиране- Presheva.com Архив на оригинала от 2006-11-14 в Wayback Machine.
Бележки
редактиране- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 218.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 144 – 145. (на френски)
- ↑ Храм св. великомученика Димитрија // Епархија Врањска. Посетен на 25 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.