Отваря главното меню

Герт Йонке (на немски: Gert Jonke) с цяло име Герт Фридрих Йонке е австрийски поет, романист и драматург

Герт Йонке
Gert Jonke
Gert Jonke.jpg
Герт Йонке през 2008 г.
Роден 8 февруари 1946 г.
Починал 4 януари 2009 г. (62 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман, пиеса, стихотворение
Награди Награда Ингеборг Бахман“ (1977)
Голяма австрийска държавна награда за литература“ (2001)
Уебсайт Страница в IMDb
Герт Йонке в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Герт Йонке завършва хуманитарна гимназия и консерваторията на провинция Каринтия в родния си град Клагенфурт. След като отбива военната си служба, изучава от 1966 г. германистика, история, философия и музикология във Виенския университет, а също слуша лекции в Академията за кино и телевизия.

През 1970 г. е сътрудник в отдела за радиодрама на Зюддойчер рундфунк. През 1970 г. заминава със стипендия за Западен Берлин, където остава пет години. Следва едногодишен престой в Лондон и продължителни пътувания в Близкия Изток и Южна Америка. След 1978 г. Йонке се установява във Виена и става писател на свободна практика.

През 1977 г. получава литературната „Награда Ингеборг Бахман“, а през 1987 г. – „Австрийската награда за художествена литература“.

Герт Йонке умира от рак на 4 януари 2009 г. на 62-годишна възраст и е погребан с почест във Виенското централно гробище.[1]

В памет на писателя провинция Каринтия и град Клагенфурт учредяват през 2010 г. литературната награда „Герт Йонке“, която се присъжда на всеки две години. Лауреат на наградата през 2017 г. става Паул Ницон.

БиблиографияРедактиране

Поезия и прозаРедактиране

  • Geometrischer Heimatroman, 1969
  • Beginn einer Verzweiflung, 1970
  • Glashausbesichtigung, 1970
  • Musikgeschichte, 1970
  • Die Vermehrung der Leuchttürme, 1971
  • Die Hinterhältigkeit der Windmaschinen oder Ein Schluck Gras löscht jeden Durst im Inland und im Ausland auch, 1972
  • Im Inland und im Ausland auch, 1974
  • Schule der Geläufigkeit, 1977
  • Der ferne Klang, 1979
  • Die erste Reise zum unerforschten Grund des stillen Horizonts, 1980
  • Erwachen zum großen Schlafkrieg, 1982, 2011
  • Schwarzbuch, 1984 (zusammen mit Sepp Schmölzer)
  • Der Kopf des Georg Friedrich Händel, 1988
  • Sanftwut oder Der Ohrenmaschinist 1990
  • Opus 111, 1993
  • Stoffgewitter, 1996
  • Das Verhalten auf sinkenden Schiffen, 1997 (zusammen mit Ilse Aichinger)
  • Es singen die Steine, 1998
  • Himmelstraße – Erdbrustplatz oder Das System von Wien, 1999
  • Insektarium, 2001
  • Chorphantasie, 2003
  • Redner rund um die Uhr, 2003
  • Klagenfurt, 2004 (zusammen mit Siegfried Gutzelnig)
  • Strandkonzert mit Brandung. Georg Friedrich Händel. Anton Webern. Lorenzo da Ponte, 2006
  • Alle Stücke, 2008
  • Alle Gedichte, 2010

ПиесиРедактиране

  • Damals vor Graz, 1989
  • Die Hinterhältigkeit der Windmaschinen
  • Sanftwut oder Der Ohrenmaschinist, 1990
  • Der Ohrenmaschinist, 1993/94
  • Opus 111, 1993
  • Gegenwart der Erinnerung, 1995
  • Es singen die Steine, 1998
  • Insektarium, 1999
  • Die Vögel, 2002
  • Chorphantasie, 2003
  • Redner rund um die Uhr, 2004
  • Seltsame Sache, 2005
  • Die versunkene Kathedrale, 2005
  • Sanftwut oder Der Ohrenmaschinist, 2006
  • Freier Fall, 2008 [2]
  • Platzen Plötzlich, 2008

РадиодрамаРедактиране

  • Der Dorfplatz, 1969
  • Damals vor Graz, 1970
  • Glashausbesichtigung, 1970
  • Es gab Erzählungen, Erzählungen und Erzählungen, 1971
  • Die Schreibmaschinen, 1972
  • Wiederholung eines Festes, 1975
  • Schule der Geläufigkeit, 1976
  • Klavierstück, 1976
  • Hörfunkenflug, 1979
  • Im Schatten der Wetterfahne, 1986
  • Sanftwut oder Der Ohrenmaschinist, 1992
  • Opus 111, 1993

Награди и отличияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране