Отваря главното меню

Герхард Рот (на немски: Gerhard Roth) е австрийски белетрист, драматург, и есеист.

Герхард Рот
Gerhard Roth
Герхард Рот през 2012 г.
Герхард Рот през 2012 г.
Роден 24 юни 1942[1] (77 г.)
Професия писател, драматург, есеист
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман, разказ, пиеса, есе
Дебютни творби автобиографията на алберт айнщайн“, роман (1972)
Уебсайт
Герхард Рот в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Герхард Рот е роден роден в Грац на 24 юни 1942 г. в семейството на лекар. През 1945 г. домът им е бомбардиран, при което има 16 жертви. Още преди това майката с тримата си сина е избягала в Германия, където бащата работи в лазарет във Вюрцбург. След края на Втората световна война семейството се завръща в Грац. Герхарт Рот завършва гимназия и полага матура през 1961 г. През следващата година се изявява като актьор във Форум Щатпарк и участва в две пиеси на Волфганг Бауер, с когото се познава още от ученическите години.

Герхард Рот започва да изучава медицина в Грацкия университет. През 1967 г. прекъсва следването си и намира работа като оператор в Изчислителния център на Грац. През 1971 г. заедно със свой колега публикува Въведение в електронната преработка на данни.

През 1972 г. излиза първата му литературна творба „автобиографията на алберт айнщайн“ (die autobiographie des albert einstein). От това време датира познанството му с Герхард Рюм, Ханс Карл Артман и Петер Хандке, с когото стават приятели. През същата година заедно с Волфганг Бауер пътува в САЩ.

През 1976 г. Герхард Рот се преселва в Оберграйт, Южна Щирия, като писател на свободна практика. От 1973 до 1978 г. членува в Сдружението на Грацките писатели.

В своите разкази, пиеси и есета Герхард Рот се отнася критично към австрийското минало и политическо настояще. От 1978 г. работи над седемтомната романова серия „Архивите на мълчанието“ (Die Archive des Schweigens), която завършва през 1991 г. От 1993 г. работи над друга романова серия – „Оркус“ (Orkus), която завършва през 2011 г.

Сам Герхард Рот обозначава себе си като „обсебен от писането в най-добрия смисъл“. В центъра на много от романите му изниква образът на напразно борещ се герой, за когото светът е в мъчително и неудържимо състояние. Често авторът придава на творбите си облика на криминален роман, при което за него е важно „разкриването“ на неизвестното в преносен смисъл. В основата на двете му романови серии „Архивите на мълчанието“ (1980-1991) и „Оркус“ (1995-2011) е документирано преосмислянето на миналото и на австрийската съвременна история в особена перспектива.

БиблиографияРедактиране

Серийни романиРедактиране

Orkus. Romanzyklus
  • Band I: Der See, 1995
  • Band II: Der Plan, 1998
  • Band III: Der Berg, 2000
  • Band IV: Der Strom Roman, 2002
  • Band V: Das Labyrinth, 2004
  • Band VI: Das Alphabet der Zeit (Autobiographie) 2007
  • Band VII.1: Die Stadt. Entdeckungen im Inneren von Wien, 2009
  • Band VII.2: Orkus. Reise zu den Toten, 2011
Die Archive des Schweigens. Romanzyklus
  • Band I: Im tiefen Österreich, 1990
  • Band II: Der Stille Ozean, 1980
  • Band III: Landläufiger Tod, 1984
  • Band IV: Am Abgrund, 1986
  • Band V: Der Untersuchungsrichter, 1988
  • Band VI: Die Geschichte der Dunkelheit, 1991
  • Band VII: Eine Reise in das Innere von Wien (Essays), 1991

РоманиРедактиране

  • die autobiographie des albert einstein, 1972
  • Der Ausbruch des Ersten Weltkriegs. Und andere Romane, 1972
  • Der Wille zur Krankheit, 1973
  • Der große Horizont, 1974
  • Ein neuer Morgen, 1976
  • Winterreise, 1978
  • Der Plan, 1998
  • Grundriss eines Rätsels, 2014
  • Die Irrfahrt des Michael Aldrian, 2017

Разкази, есета, другиРедактиране

  • Herr Mantel und Herr Hemd, 1974
  • Menschen, Bilder, Marionetten. Prosa, Kurzromane, Stücke, 1979
  • Circus Saluti, 1981
  • Bruno Kreisky. Mit Fotografien von Konrad B. Müller, 1981
  • Die schönen Bilder beim Trabrennen. Sammelband, 1982
  • Das Töten des Bussards, 1982
  • Dorfchronik zum „Landläufigen Tod“, 1984
  • Das doppelköpfige Österreich. Essays, Polemiken und Interviews, 1995
  • Gsellmanns Weltmaschine. Mit Fotografien von Franz Killmeyer, 2002
  • Über Bienen (Deutsch/Japanisch). Mit Fotografien von Franz Killmeyer, 1996
  • Bild-Sprache. Österreichische Malerei nach 1945, 1992

ПиесиРедактиране

  • Lichtenberg, 1973
  • Sehnsucht, 1977
  • Dämmerung, 1978
  • Erinnerungen an die Menschheit, 1985
  • Franz Lindner und er selber, 1987
  • Fremd in Wien, 1993

Награди и отличияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 12 август 2015, GND идентификатор: 118841750.
  2. orf.at - Großer Österreichischer Staatspreis an Gerhard Roth, 4. März 2016

Външни препраткиРедактиране