Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Глухово.

Глуво или Глуово или книжовно Глухово[1] (на македонска литературна норма: Глуво) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).

Глуво
Глуво
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0861° с. ш. 21.3981° и. д.
Глуво
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Чучер
Географска област Църногория
Надм. височина 442 m
Население 349 души (2002)
МПС код SK

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие. Край селото се намира манастирът „Свети Атанасий“ от 1970 година.[2]

ИсторияРедактиране

Църквата „Свети Никола“ е от XVI век.[1]

В края на XIX век Глуво е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Глухово е село, населявано от 450 жители българи християни.[3]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 48 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Глухово има 224 българи екзархисти и 256 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Глуха (Gluha) като сръбско село.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Глуво е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Глуха като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 349 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 318
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 31
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Глуво
  •   Георги Стефков, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 15 години, лежал 10[10]
  •   Додо Радев, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 18 години, лежал 12[11]
  •   Нешо Петров, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 6 години, лежал 5[12]
  •   Тодор Дживанов, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 20 години, лежал 15[13]

БележкиРедактиране

  1. а б Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1331.
  2. Село Глуво. // Мариово Филм. Посетен на 12 април 2015.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 206.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рp. 114-115.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 16.
  11. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 16.
  12. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 16.
  13. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 16.
Населени места в Община Чучер  
Чучер (Чучер Сандево) | Баняне | Блаце | Бразда | Брест | Бродец | Глуво | Горняне | Кучевище | Мирковци | Побоже | Танушевци