Богдан Баров
Богдан Ацев Баров е български писател и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и по-късно на Българската комунистическа партия.
| Богдан Баров | |
| български революционер и писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 септември 1941 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност | българин |
Биография
редактиранеБогдан Баров е роден на 7 ноември 1885 година в Скопие, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия и от 1899 до 1905 година е работник в Скопие, Куманово и Тетово. Заради политическо покушение е осъден на доживотен затвор и затворен в Куршумли хан. Амнистиран се присъединява към ВМОРО[1] и през 1904 година е четник при Петър Апостолов, по-късно става скопски войвода. В скопската чета негов четник е Тодор Коцев от Плевен.
| Чета на Богдан Баров, 20 май 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Богдан Ацев | Скопие | Скопска | |
| 2. | Никола Думев | Воден | Солунска | избегал |
| 3. | Трайко Цветков | Булачани | Скопска | |
| 4. | Тодор Пешов | Бардовци | Скопска | |
| 5. | Тошо Цветков | Глухово | Скопска | |
| 6. | Илия Янев | Агино село | Скопска | |
| 7. | Коле Китанов | Црешево | Скопска | |
| 8. | Божко Богданов | Црешево | Скопска | |
| 9. | Иван Николов | Скопие | Скопска | |
| 10. | Гоце Тольов | Междурек | Кукушка | |
| 11. | Михаил Димитриев | Скопие | Скопска | |
| 12. | Георги Ефремов | Нивичани | Кочанска | |
| 13. | Моне Лазов | Д. Гюгянце | Кратовска | |
| 14. | Иван Константинов | Ямбол | ||
| 15. | Борис Велчев | Кюстендил | избегал | |
| 16. | Любомир Велчев | Кюстендил | избегал | |
| 17. | Тодор Коцев | Плевен | [2] | |
През ноември 1905 година се установява в Стара Загора и се включва в социалистическото движение в страната.
Участва в Септемврийското въстание от 1923 година в Килифаревската чета.[3] След потушаването на въстанието е арестуван и осъден за затвор, където заболява от туберкулоза. Премества се да живее в София, където умира на 9 септември 1941 година.[4]
Погребан е в Централните софийски гробища.[5]
Творчество
редактиранеБогдан Баров е автор на романа „Блуждение“ от 1920 година с пролетарска насоченост. Публикува части от незавършения си роман „Прости хора“ в старозагорското списание „Земя“. През 1924 година публикува документалния разказ в памет на Тодор Александров „Три момента“ във вестник „Независима Македония“. Част от архивите и бележките му изгарят при пожар при бомбардировка през 1941 година.[6]
Външни препратки
редактиране- "Три момента (Разказ)", публикувано във в-к "Независима Македония", год. II, бр. 80, София, 17 октомври 1924 година
Източници
редактиране- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 216.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ „Килифарево – комунистическа крепост“, Държавно издателство „Септември“, София, 1983., архив на оригинала от 14 май 2010, https://web.archive.org/web/20100514090955/http://www.kilifarevo.eu/kilifarevo-komunisticheska-krepost-1983.html, посетен на 17 юни 2010
- ↑ Кратка българска енциклопедия, том 1, Издателство на БАН, София, 1963
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
- ↑ Коняров, Константин. „Градът на поетите. Принос към литературната история на Стара Загора“, ИК „Труд“, 2007 г.