Глуво
- Вижте пояснителната страница за други значения на Глухово.
Глуво или Глуово или книжовно Глухово[1][2] (на македонска литературна норма: Глуво) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).
| Глуво Глуво | |
| — село — | |
 | |
  Глуво | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Чучер |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 442 m |
| Население | 349 души (2002) |
| Пощенски код | 1011 |
| МПС код | SK |
| Глуво в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие. Край селото се намира манастирът „Свети Атанасий“ от 1970 година.[3]
История редактиране
Църквата „Свети Никола“ е от XVI век.[2]
В края на XIX век Глуво е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Глухово е село, населявано от 450 жители българи християни.[4]
Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 48 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Глухово има 224 българи екзархисти и 256 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Глуха (Gluha) като сръбско село.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Глуво е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Глуха като българско село.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 349 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 318 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 31 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Глуво
Бойче Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[11]- Георги Стефков, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 15 години, лежал 10[1]
- Додо Радев, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 18 години, лежал 12[1]
- Нешо Петров, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 6 години, лежал 5[1]
- Тодор Дживанов, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 20 години, лежал 15[1]
- Тоше Стефов, български революционер от ВМОРО, четник на Дамян Мартинов[12]
- Тошо Цветков, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров[13]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Списъкъ на българитѣ отъ общината, които били осѫждани и лежали в затворитѣ отъ бившата югославянска власть за проявенитѣ отъ тѣхъ действия по организиране и защита на българщината въ тоя край // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 16.
- ↑ а б Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1331. (на македонска литературна норма)
- ↑ Село Глуво // Мариово Филм. Посетен на 12 април 2015.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
