Глюкозо-6-фосфат
Глюкозо-6-фосфат
Обща информация
Наименование по IUPAC D-Глюкозо-6-фосфат
Други имена Робисън естер
Молекулна формула C6H13O9P
Моларна маса 260.136 g/mol
Външен вид
CAS номер [56-73-5]
Jmol-3D [1]
Свойства
Плътност и фаза – g/cm³, ?
Разтворимост във вода – g/100 ml (?°C)
Точка на топене -°C (? K)
Точка на кипене -°C (? K)
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Глюкозо-6-фосфатът е въглехидратът глюкоза, фосфорилиран на шестия въглероден атом от ензима хексокиназа (или глюкокиназа – виж Гликолиза). Това е изключително разпространено съединение в клетката, тъй като огромната част от глюкозата, навлизаща в клетката, се фосфорилира до глюкозо-6-фосфат.

Реакцията на фосфорилиране на глюкозата е обща за всички пътища, в които глюкозата се използва в клетките. Тя осигурява задържане на глюкозата в клетките, отрицателният заряд на фосфатния остаък пречи на свързването ѝ с глюкозните преносители, и осигурява по нататъшния ѝ вътреклетъчен метаболизъм.

Поради важната си роля в клетъчния метаболизъм, глюкозо-6-фосфата може да поеме по най-различни пътища е клетката. Той е в началото на три изключително важни метаболитни пътя:

В допълнение на тези катаболитни пътища, глюкозо-6-фосфата може да поеме и пътя към синтез на гликоген или скорбяла. Гликогенът е енергийна резерва, съхранявана в черния дроб и мускулите при повечето многоклетъчни животни, докато тази роля при останалите организми се поема от скорбялата, съхранявана под формата на вътреклетъчни гранули.

Получаване на глюкозо-6-фосфат

редактиране

От глюкоза

редактиране
 
Метаболитни пътища на Глюкозо-6-фосфат

В клетката, глюкозо-6-фосфата се получава при фосфорилирането на глюкоза при шестия въглероден атом. В повечето клетки този процес се катализира от ензим хексокиназа, а в чернодробните клетки от специфичния ензим глюкокиназа. Енергията и фосфатната група са за сметка на хидролиза на един еквивалент АТФ.

D-Глюкоза Хексокиназа α-D-Глюкозо-6-фосфат
     
АТФ АДФ
 
PO3-
4
H2O
 
  Глюкозо-6-фосфат


Основните причини за незабавното фосфорилиране на глюкозата са: за да се избегне напускането ѝ на клетката, глюкозо-6-фосфатът е полярна молекула и не може да премине през фосфолипидния бислой; за поддържането на висок концентрационен градиент на глюкоза от външната страна на клетката.

От гликоген

редактиране

Глюкозо-6-фосфат се получава и при процеса на гликогенолиза от глюкозо-1-фосфат – първият продукт на нарязването на гликогеновия полимер.