Голо Ман (на немски: Golo Mann) с рождено име Ангелус Готфрид Томас Ман е немско-швейцарски историк, публицист и писател.

Голо Ман
Golo Mann
Голо Ман през 1978 г.
Голо Ман през 1978 г.
Роден27 март 1909 г.
Починал7 април 1994 г. (85 г.)
Леверкузен, Германия
Професияисторик, писател, есеист
Националност Германия
 Швейцария
Жанризследване, студия, есе
Дебютни творби„Фридрих фон Генц“, монография (1947)
Известни творби„История на Германия от XIX и XX век“ (1958)
НаградиНаграда Георг Бюхнер“ (1968)
Федерален орден за заслуги (1972)
Уебсайт
Голо Ман в Общомедия

Биография

редактиране

Голо Ман е втори син на носителя на Нобелова награда за литература Томас Ман и по-малък брат на писателя Клаус Ман.

Следва философия в Хайделбергския университет и през 1932 г. получава докторска степен под ръководството на Карл Ясперс.

След завземането на властта в Германия от националсоциалистите Голо Ман емигрира през Франция и Швейцария в САЩ.

В средата на 50-те години се завръща в Германия, а по-късно се преселва в Швейцария. След дейността си на редовен професор по политология в Щутгарт става публицист на свободна практика с голямо влияние като анализатор на актуалните обществени събития.

Голо Ман общува с политици като Конрад Аденауер и Вили Брант, за когото поема ролята на съветник и подкрепя неговата „Източна политика“. Отнася се отрицателно към Студентското движение от 1968 г. Преди парламентарните избори в Германия през 1980 г. Голо Ман се застъпва за Франц Йозеф Щраус, кандидат за канцлер от ХДС/ХСС.

Творчество

редактиране

Към най-известните съчинения на Голо Ман спадат публикуваната през 1958 г. „История на Германия от XIX и XX век“ (Deutsche Geschichte des XIX. und XX. Jahrhunderts), издадена в милионен тираж и преведена на девет езика като основополагаща творба, а също публикуваната през 1971 г. „Биография на Валенщайн (Wallenstein. Sein Leben erzählt von Golo Mann).

Като консервативен историк Голо Ман поставя човека в центъра на своите исторически изследвания и така търпи критика от някои професионални колеги, които предпочитат обществено-политическите теории.

Библиография (избрано)

редактиране
  • 1947: Friedrich von Gentz
  • 1954: Vom Geist Amerikas
  • 1958: Deutsche Geschichte des XIX. und XX. Jahrhunderts
  • 1960–1964: Propyläen Weltgeschichte. Eine Universalgeschichte von den Anfängen bis zur Nachkriegszeit (Mitherausgeber Golo Mann)
  • 1964: Wilhelm II. Archiv der Weltgeschichte
  • 1970: Von Weimar nach Bonn. Fünfzig Jahre deutsche Republik
  • 1971: Wallenstein. Sein Leben erzählt von Golo Mann
  • 1973: Wallenstein. Bilder zu seinem Leben (mit Ruedi Bliggenstorfer)
  • 1986: Erinnerungen und Gedanken. Eine Jugend in Deutschland
  • 1989: Wir alle sind, was wir gelesen
  • 1989: Ludwig I., König von Bayern
  • 1992: Wissen und Trauer. Historische Portraits und Skizzen
  • 1999: Erinnerungen und Gedanken. Lehrjahre in Frankreich
  • 2006: Briefe 1932–1992
  • 2009: Man muss über sich selber schreiben, Erzählungen, Familienporträts, Essays

Награди и отличия (избрано)

редактиране

Външни препратки

редактиране