Бююк Мендерес
Бююк Мендере́с (на турски: Büyük Menderes, буквално „Голям Мендерес“, в древността Меандър, на гръцки: Μαίανδρος) е река в егейския регион на западна Мала Азия, в югозападната част на Турция. Дължина 548 km, водосборен басейн 25 000 km². Реката извира на 916 m н.в., в североизточната част на град Динар във вилаета Афионкарахисар (някога Келайнай[1], Celaenae-Apàmea, Κελαιναι-Απαμεια във Фригия) в най-западната част на Анадолското плато. По цялото си протежение тече основно в западна посока, като преминава последователно през езерото Ишъклъ (Işıklı Gölü)[2] и язовирите Adıgüzel Dam и Cindere Dam. След изтичането си от последния излиза от планините и навлиза в широката и плодородна Мендереска долина, простираща се южно от планината Айдън. Тук реката е със спокойно и бавно течение, като древното и настоящото ѝ название на турски (на турски: menderes – завой) става нарицателно за обозначаване на характерните речни завои – меандри. Чрез малка делта се влива в Егейско море. Основни притоци: леви – Емир, Акчай, Чине; десни – Кюфи, Баназ. В долината ѝ са разположени градовете Назили (Nazilli), Айдън и Сьоке (Söke).[3]
Бююк Мендерес Büyük Menderes | |
Устието на река Меандър с древните градове. | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Турция |
Дължина | 548 km |
Водосб. басейн | 25 000 km² |
Начало | |
Място | гр. Динар |
Координати | |
Надм. височина | 916 m |
Устие | |
Място | Егейско море |
Координати | |
Надм. височина | 0 m |
Бююк Мендерес в Общомедия |
В древността реката е главната водна артерия в Кария, като устието ѝ се е намирало между древните градове Приен и Миус (Миунт), но постепенно заливът между тях се запълва с наноси[4]. Наблизо е древният град Милет. Реката се споменава при изреждането на съюзниците на троянците в Илиада.
Източници
редактиране- ↑ Херодот, История, книга 7 раздел 26.
- ↑ Лист от карта J-35-XVIII. Мащаб: 1 : 200 000. Указать дату выпуска/состояния местности.
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Большай Мендерес, т. 3, стр. 544
- ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 7.1.11.