Голям австралийски залив

Големият Австралийски залив (на английски: Great Australian Bight) е широк открит залив, простиращ се по протежение на централната и западната част на южната брегова линия на континентална Австралия.

Голям австралийски залив
Australia.A2002231.0145.250m NASA Nullarbor.jpg
Големият Австралийски залив, южно от Нъларбър. Снимка: НАСА
Местоположение в Австралия
Голям австралийски залив в Общомедия
Карта на Големия Австралийски залив

ОбхватРедактиране

Международната хидрографска организация определя залива като част от югоизточния Индийския океан, със следните граници:[1]

На север. Южното крайбрежие на Австралия.

На юг. Линията, свързваща нос Хау (35°08′ ю. ш. 117°37′ и. д. / 35.133333° ю. ш. 117.616667° и. д.), Австралия с Югозападния нос, Тасмания.

На изток. Линията от нос Отуей, Австралия до остров Кинг, и оттам към нос Грим, крайната северозападна точка на Тасмания.

По-общоприетите [1] граници са от нос Пасли, Западна Австралия, до нос Карно, Южна Австралия – разстояние от около 1160 km. Доста по-общоприето наименование в Австралия за прилежащите към континента водни площи на юг, е Южен океан, а не Индийски океан. По-голямата част от залива е разположена южно от просторната равнина Нъларбър, която се разпростира в два австралийски щата – Южна и Западна Австралия.

ИзследванияРедактиране

Големият Австралийски залив за първи път е открит от европейските изследователи през 1627 г., когато холандския мореплавател Тисен плава край приблизителните му западни граници. Брегът по-късно е прецизно картографиран от английския изследовател Матю Флиндърс през 1802 г., по време на обиколката му на австралийския континент. След това и Едуард Еър прави изследване на залива, водено от база от сушата.

ЕстествознаниеРедактиране

 
Големият Австралийски залив

Бреговата линия на Големия Австралийски залив е характерна със стръмните си скали (до 60 m височина); плажове, подходящи за сърф и скални платформи, подходящи за наблюдение на китове. Водите на залива, въпреки че са сравнително плитки, не изобилстват с живот. Докато повечето континентални шелфове са богати на морски живот и са подходящи риболовни зони, безплодните пустини северно от залива имат много малко валежи, и водните потоци във вътрешността на континента шзчезват под земята или се превръщат в солни езера. В резултат на това, Големият Австралийски залив получава много малко плодоносна тиня, която обогатява континенталните шелфове и всъщност е морска пустиня. Той може би е най-известен с големия брой акули, които често се срещат в крайбрежните води, както и увеличаването на броя на вид китове, които мигрират в региона.

Едно място на залива, което е специално насочено към изследването на естествената история на крайбрежието, е птичата обсерватория Еър.

Съвременни условияРедактиране

От икономическа гледна точка, заливът е експлоатиран от много години, като тук се развиват риболов, китолов и индустрии, свързани с ракообразни. Предпочитаната риболовна цел е вид бодлоперка.

Селища като Кедуна и Еукла, намиращи се на крайбрежието, имат благоприятни условия за достъп до залива. Други селища по магистралата Еър, или намиращи се на платото Нъларбър, съответно нямат такава нямат възможност.

БележкиРедактиране

  1. Limits of Oceans and Seas, 3rd edition. // International Hydrographic Organization, 1953. Посетен на 7 февруари 2010. Архив на оригинала от 2011-10-08 в Wayback Machine.

www.britannica.com

ЛитератураРедактиране

  • Edminds, Jack (1976) Panorama of Western Australia: the Great Australian Bight Perth, W.A. Periodicals Division, West Australian Newspapers. ISBN 0-909699-11-9 (ANB/PRECIS SIN 0140147)

Външни препраткиРедактиране