Горани
Гораните или горанците (друго самоназвание – нашинци или нашенци) са малка помашка общност, живееща в планинския район Гора, по северните склонове на Шар планина от двете страни на границата между Албания и Косово, на юг от Кукъс и Призрен. Албанците наричат населението на Гора горани (goranë), торбеши (torbeshë),„българи“ („Bulgareci“) [1] или ги характеризират като потур (poturë)[2].
През XVIII век (до началото на XIX век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към така наречените преходни у-говори.
ГораРедактиране
Горанските селища в Косово (Призренска гора) са Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Орчуша, Любовища, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли поток, Крушево, Рестелица. Общинският център на Косовска гора е Краковища (Драгаш, Шар), имащ статут на град. Значителна част от населението в Краковища е албанска, преселена от съседната област Ополе след административното ѝ присъединяване към Гора.
Един от известните горани в бивша Югославия е Фахрудин Юсуфи, бивш югославски футболен национал, играч на „Партизан“ и „Шалке 04“, роден през 1939 г. в село Зли поток.
След Косовската криза от 1999 го. и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около или под 10 000 – 11 000 души. В останалите части на Сърбия според преброяването от 2002 г. живеят 4581 горани, от които по-голямата част – в Белград (3340 души).
Гора в АлбанияРедактиране
Най-голямото горанско село в Албания е Шищевец (Шищейец) – 1500 д. Останалите осем горански села в Албания са: Борие (Борье), Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарище, Запот, Пакища и Очикле. Немалко горани са се преселили в албански градове като Кукъс, Тирана и други. От рода Докле от село Борие са бившият заместник министър-председател на Албания Намик Докле и етнографът и историк Назиф Докле.
Гора в Северна МакедонияРедактиране
Преселници от Гора живеят и в 2 села в Северна Македония: Урвич и Йеловяне, където са силни процесите на турцизация и албанизация.
ОрганизацииРедактиране
През 2004 г. в областта Жупа на изток от Гора, в село Долно Любине, Косово е създадено Културно-просветно дружество на българите в Жупа „Български мохамедани“ (на сръбски: Kulturno-prosvetno društvo Bugara iz Župe „Bugarski Muhamedani“). Новата организация си поставя за цел да съхранява и развива културата и традициите на българската общност в Косово. Президент на организацията е Фикрет Карадолами.
Вижте същоРедактиране
- 2 текста в Уикиизточник (Българите в Гора и Срещи с българите в Гора и Жупа), автор Емил Миланов.
Вижте същоРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Albania: From Anarchy to a Balkan Identity. C. Hurst & Co. Publishers, 1997. ISBN 978-1-85065-279-3. с. 205–.
- ↑ Dokle, Nazif. Reçnik Goransko (Nashinski) – albanski, Sofia 2007, Peçatnica Naukini akademiji „Prof. Marin Drinov“, s. 5, 11
Външни препраткиРедактиране
- Клип за Българите Горани в Косово
- Клип за Българите Горани в Косово
- Сайт за Гораните-Българите в Косово Архив на оригинала от 2009-08-31 в Wayback Machine.
- Йордан Колев. Нашенците в Косово
- Ана Кочева-Лефеджиева. Българските говори в Косово.
- Литература относно Исляма и мюсюлманите на Балканския полуостров и в югоизточна Европа
- Хюсеин Мехмед, Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония, София, 2007
- Таня Мангалакова, НАШЕНЦИ В КОСОВО И АЛБАНИЯ, Таня Мангалакова, „НИБА консулт“, София, 2009, ISBN 978-954-451-027-5, откъс