Горни Балван
Тази статия е за едното щипско село. За другото вижте Долни Балван. За селото в България вижте Балван.
Горни Балван (на македонска литературна норма: Горни Балван) е село в централната част на Северна Македония, община Карбинци.
| Горни Балван Горни Балван | |
| — село — | |
 | |
  Горни Балван | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Карбинци |
| Надм. височина | 351 m |
| Население | 57 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ŠT |
| Горни Балван в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в долината на река Брегалница, на десния ѝ бряг, северно от град Щип.
История
редактиране
В XIX век Горни Балван е село в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е от XIX век.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Балван има 300 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Балван (Gorno Balvan) има 448 българи екзархисти.[3]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. Един човек от селото е арестуван и измъчван.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Балван (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горни Балван (Gorni Balvan) като българско християнско село.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор П. Янев от Щип е български кмет на Горни Балван от 18 август 1941 година до 18 юни 1942 година. След това кметове са Димитър Ев. Парталев от Кюстендил (22 юни 1942 - 8 ноември 1943) и Иван Г. Щерев от Щип (25 декември 1943 - 9 септември 1944).[7]
По Титово време от изтезания в затвора умира Тома Давков - местен лекар, осъден заради българското си самосъзнание.[8]
Личности
редактиране
- Родени в Горни Балван
Димко Андов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[9]- Иван Янев Бърлев (Бърльов, 1876/1877 – ?), македоно-одрински опълченец, войвода на Щипската чета, Тринадесета кукушка дружина[10]
- Йове Евтимов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина, роден в Горни или Долни Балван[11]
- Йордан Везенков (1869 - 1947), учител и революционер
- Мито Петрушов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[12]
- Пантелей Янев, български революционер, македоно-одрински опълченец
- Салтир Монев, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[13]
- Славчо Ефремов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Петнадесета щипска дружина, роден в Горни или Долни Балван[14]
- Стойко Върба Янев, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[13]
- Тосе Трайчев, деец на ВМОРО и ВМРО
- Христо Рогушков, деец на ВМОРО и ВМРО от Горни или Долни Балван[15]
- Шене Миладинов, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван[13]
Бележки
редактиране- ↑ Горно-балванска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 104.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 255.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 258.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
