Балван

село в област Велико Търново
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За едното щипско село вижте Горни Балван. За другото вижте Долни Балван.

Балван е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

Балван
House for Sale in Balvan, near Veliko Tarnovo - panoramio.jpg
Общи данни
Население 642 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33,67 km²
Надм. височина 308 m
Пощ. код 5064
Тел. код 06113
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 2364
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Недьо Георгиев

ГеографияРедактиране

Лежи на Републикански път I-4 между Севлиево (28 km) и Велико Търново (19 km).

ИсторияРедактиране

До Освобождението е село с турско население, българската махала на селото е била в настоящото село Ветринци, което до 1944 г. се е наричало „Балван махала“.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Балван са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

ПоминъкРедактиране

Има мелница с „производство и продажба на широка гама ръжени и пшенични брашна.

През 1948 г. е национализирана валова мелница „Бр. Йорданови & х. Маринови“, с. Балван, Търновско[2].

Обществени институцииРедактиране

  • Читалище „Нива“,
  • Основно училище „Свети Иван Рилски“,
  • Целодневна детска градина,
  • Дом за стари хора, сайт milostiv.org/411
  • Църква „Св. Иван Рилски“. През 1913 година храмът претърпява сериозни щети от горнооряховското земетресение[3], след което с дарения и труд на жителите на селото е съграден и изрисуван отново. Църквата се намира на центъра на селото. През 2018 се отбелязаха 135 години от построяването и освещаването на църквата. Строителството на църквата в Балван започва през 1882 година, а на 19 октомври 1883 година тя вече е завършена и осветена[4]. Тъй като това става в деня на Св. Иван Рилски Чудотворец, храмът е наречен на името на небесния покровител. С разрешение на Св. Велико Търновски Митрополит Климент през 1882 г. се е построил храма в селото в подарения от турчина Мехмед Мехмедоолу двор[5]. През периода 1939 – 1942 г. църквата е изографисана и електрифицирана.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1808
1946 1653
1956 1452
1965 1119
1975 1070
1985 793
1992 766
2001 635
2011 539

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 539 100.00
Българи 326 60.48
Турци 141 26.15
Цигани 19 3.52
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 53 9.83

РодениРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране