Горно Дряново (дем Кушница)
Горно Дря̀ново или Дра̀ново (изписване до 1945 година: Дрѣново, на гръцки: Άνω Χορτοκόπι, Ано Хоротокопи, катаревуса: Άνω Χορτοκόπιον, Ано Хоротокопион, до 1926 Δράνοβα, Дранова[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
Горно Дряново Άνω Χορτοκόπι | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Кушница |
Надм. височина | 350 m |
Население | 23 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 350 m надморска височина[2] в югоизточните склонове на планината Кушница (Пангео) на 3 километра източно от Правища (Елевтеруполи). В селото е разположен манастирът „Сретение Господне“ и храмът „Свети Йоан Вазелон“. Манастирът е построен е в 1955 година[3] в заселеното с понтийски бежанци бивше мюсюлманско село, което обаче в периода 1952 – 1960 година постепенно се изселва в съседното Дряново (Хортокопи).[4]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името е от дрян.[5]
В Османската империя
редактиранеВ 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Дряново:
„ | Дряново, мохамеданско село; 1 джамия; жителите са помаци. От града е на 2 и половина часа разстояние.[6] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дряново (Дрѣново) е турско селище. В него живеят 250 турци.[7]
В Гърция
редактиранеПрез 1913 година Кириякос Михаил и неговата банда убива трима мюсюлмани от Дряново (Дренли) и краде 3000 турски лири от селото.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година в Дряново (Δράνοβα) живеят 272 души.[9]
В периода 1923 година по силата на Лозанския договор жителите на Дряново са изселени в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция.[10] През 1926 година името на селото е сменено от Дранова (Δράνοβα) на Хортокопи (Χορτοκόπι).[11] До 1928 година в Дряново са заселени 52 гръцки семейства със 194 души - бежанци от Турция.[12] Българска статистика от 1941 година показва 280 жители.[10]
В 60-те години населението на селото се изселва в новото селище Дряново, построено в подножието на планината. Старото село започва да се нарича Горно Дряново (Ано Хортокопи).[10]
Населението произвежда главно тютюн.[10]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 272[10] | 286[10] | 218[10] | 361[10] | 404[10] | 457[10] | 16[10] | 22[10] | 27[10] | 46 | 22 | 23 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 223. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ιερά Μονή Υπαπαντής // Visit Greece. Посетен на 18 април 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Παλιό Χορτοκόπι: Ένα ταξίδι στις μνήμες, ένα ταξίδι στην ιστορία (φωτο) // Pontos News, 2017-01-29. Посетен на 18 април 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета). ПРИЛОЖЕНИЕ А // Другите Балкански войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“; К & М, 1995, [1914]. ISBN 954-593-006-3. с. 267.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 224. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012