Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Караджакьой.

Горно Караджово или Големо Караджово (на гръцки: Μονοκκλησιά, Моноклисия, до 1926 - Καρατζά Κιόι, Карадзакьой,[1] на турски: Karacaköy) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 398 жители (2001).

Горно Караджово
Μονοκκλησιά
Гърция
41.0579° с. ш. 23.4° и. д.
Горно Караджово
Централна Македония
41.0579° с. ш. 23.4° и. д.
Горно Караджово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Надм. височина 15 m
Население 398 души (2001)
Пощенски код 620 47
Телефонен код 23240-6

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в центъра на Серското поле на левия бряг на Струма (Стримон) на 25 западно от град Сяр (Серес) и 1 километър южно от Еникьой на 15 метра надморска височина.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от турското karaca, сърна.[2]

В Османската империяРедактиране

През XIX век Горно Караджово е българско село в Серска каза на Серски санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Големо Караджа (Golémo-Karadja) е посочено като село с 56 домакинства със 150 жители българи и 12 мюсюлмани.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно Караджово живеят 480 души българи християни.[4]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Караджово има 480 българи екзархисти и в селото има основно българско училище.[6] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Караджово църквата и училището са в един двор, където учител е К. Румчев, а учениците са 42 (30 момчета и 12 момичета).[7]

Българското екзархийско село е трън в очите на гръцките андарти, действащи в Източна Македония. На 25 октомври 1906 година селото е изгорено от гъркоманския капитан Димитър Гоголаков, като 17 от жителите му са убити, а други 8 ранени. На същата дата в околностите на селото са жестоко избити с хладно оръжие десетина овчари. Анкетирано от австрийския консул в Солун, злодеянието на андартите предизвиква реакция в някои европейски столици.[8][9] Разследването на властите показва, че в подготовката на нападението са участвали гръцкият консул в Сяр и митрополит Хрисостом Драмски.[10]

В ГърцияРедактиране

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. По време на Първата световна война на 2 октомври 1916 година в сражение близо до селото загива големият български поет Димчо Дебелянов. В 1926 година селото е прекръстено на Моноклисия.[11] Според преброяването от 1928 година Горно Караджово е смесено бежанско село със 79 бежански семейства с 346 души.[12]

В 1955 година е изградена църквата „Св. св. Константин и Елена“.[13]

ЛичностиРедактиране

Родени в Горно Караджово
  •   Стою Белдонев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г., роден в Горно или Долно Караджово[14]
Починали в Горно Караджово
  •   Ангел Иванов Мутафчиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
  •   Георги Вълчев Георгиев, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[16]
  •   Димитър Илиев Веселинов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[17]
  •   Димчо Дебелянов (1887 – 1916), български поет
  •   Иван Недков Капитонски, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[18]
  •   Илия Георг. (Георгев) Цеков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
  •   Маихаил (Михал) Българенски (Българейски), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[20]
  •   Методи Иванов Стоянов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[21]
  •   Петко Иванов Оковски, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[22]
  •   Петър Григоров Хаджисотиров, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[23]
  •   Радой Хадживеликов, български военен деец, запасен поручик, загинал през Първата световна война[24]
  •   Христо Ив. Иванов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[25]
  •   Цвятко Христов Балабанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[26]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καρατζά Κιόι -- Μονοκκλησιά
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 135.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 118-119.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.198-199.
  7. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 143.
  8. Μητρούσης Γκογκολάκης
  9. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.77.
  10. Аданър, Фикрет. Македонският въпрос. София, 2002. ISBN 9549055655. с. 231.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Ιερός Ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019 г.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 3
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 16
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 157, л. 7а; оп. 1, а.е. 191, л. 5а
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 14
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 28
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; оп. 1, а.е. 286, л. 48; оп. 3, а.е. 13, л. 23
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 48
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 7
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 59
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 62
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; оп. 1, а.е. 286, л. 80; оп. 3, а.е. 13, л. 40
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 1