Еникьой (дем Сяр)

Еникьой Προβατάς
— село —
	Еникьой Координати: 41°04′07.1″ с. ш. 23°23′25.29″ и. д. / 41.068639° с. ш. 23.390361° и. д. Еникьой
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Сяр
Географска област	Серско поле
Надм. височина	16 m
Население	1344 души (2001)

Вижте пояснителната страница за други значения на Еникьой.

Еникьой (на гръцки: Προβατάς, Проватас, до 1928 Γενή Κιόι, Йени Кьой^[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес) с 1344 жители (2001).

ГеографияРедактиране

Селото се намира в Серското поле на 10 километра западно от демовия център град Сяр (Серес).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Еникьой е село в Серската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йени кьой (Yeni-keuy) живеят 180 гърци.^[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Йеникьой (Yéni-Keuï) има 115 домакинства и 220 жители мюсюлмани и 80 жители българи.^[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

„

Ени кьой, на ЮЗ от Сяр 1/2 час до реката. През това село минува шосето за Солун. Има 45 къщи. 50 души българе, а остатъкът турци.^[4]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ени Кьой има 100 жители българи християни и 220 турци.^[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Еникьой (Yeni-Keuy) живеят 136 българи екзархисти.^[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Проватас. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Еникьой е смесено местно-бежанско село със 187 бежански семейства с 829 души.^[7]

В 1939 година е положен основният камък на църквата „Свети Георги“.^[8]

До 2011 година Еникьой е център на дем Капитан Митруси в ном Сяр.

ЛичностиРедактиране

Починали в Еникьой

Б. Михайлов Веселинов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[9]
Владимир Ангелов Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[10]
Георги Ян. Танев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[11]
Димитър Рачев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война^[12]
Донко Алипиев Влайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[13]
Михаил Василиев Ташов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[14]
Христо Спиридонов Манов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[15]

Свързани с Еникьой

Тасос Хадзивасилиу (р.1981), гръцки политик, депутат от Нова демокрация

БележкиРедактиране

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γενή Κιόι -- Προβατάς
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116 – 117.
↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 842.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 – 199 и 200 – 201. (на френски)
↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 2
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 3
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 6

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γενή Κιόι -- Προβατάς

[2] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.

[3] „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116 – 117.

[4] Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 842.

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.

[6] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 – 199 и 200 – 201. (на френски)

[7] „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30

[Ιερά_Μητρόπολη_Σερρών_και_Νιγρίτης-8] Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019.

[9] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1

[10] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 2

[11] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1

[12] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1

[13] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 3

[14] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1

[15] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 6

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]