Горно Крушари
Горно Крушари (на гръцки: Έσω Αχλαδοχώρι, катаревуса: Έσω Αχλαδοχώριον, до 1926 година Έσω Κρουσάρ, Есо Крусар или Άνω Κρούσαρι, Ано Крусари[1]) е историческо село в Гърция, дем Пела, област Централна Македония.
| Горно Крушари Έσω Αχλαδοχώρι | |
|---|---|
| — село — | |
  Горно Крушари  Горно Крушари  Горно Крушари | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
География редактиране
Селото е било разположено в Солунското поле, югозападно от град Енидже Вардар (Яница).[2]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В XIX век Горно Крушари е част от Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта е отбелязано като Крушар (Krušar), също и на картата на Кондоянис – Крусари (Κρουσάρι).[3]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Крушари (Армут) (Gorno Krouchari Armout) има 512 българи екзархисти. Селото би могло да е и Крушари. Бранков дава и село Дорт Армуд (Deurt-Armoud) с 285 българи патриаршисти гъркомани.[4]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в Армудзи Кросари (Αρμουντζί Κροσάρι) има 50 цигани мюсюлмани.[5]
В Гърция редактиране
В 1912 година е окупирано от гръцки части. Регистрирано е като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ и цигански език. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Преброяването в 1913 година показва Ано Крусари (Άνω Κρουσάρι) като село с 45 мъже и 40 жени.[3]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Крушар има 5 къщи славяни християни и 4 къщи цигани мохамедани.[6]
В 1924 година мюсюлманските му жители се изселват в Турция и селото е изоставено. В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Есо Ахладохорион, тоест Вътрешно Крушево село.[3]
Землището е присъединено към това на Горно Власи.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 85[2] | 91[2] | 82[2] | 33[2] |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 66. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 10 юли 2019 г.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)