Горно Крушево
- Вижте пояснителната страница за други значения на Крушево.
Горно Крушево (на гръцки: Άνω Κερδύλιο, Ано Кердилио, Άνω Κερδύλια, Ано Кердилия, до 1927 Άνω Κρούσοβον, Ано Крусовон[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Амфиполи, област Централна Македония.
Горно Крушево Άνω Κερδύλιο | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Амфиполи |
Надм. височина | 320 m |
Население | 533 души (1940 г.) |
Горно Крушево в Общомедия |
География
редактиранеСелото е било разположено в източните склонове на Орсовата планина (Кердилия).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Горно Крушево (Ано Крусово) е малко село в Сярска каза на Османската империя. Гръцка статистика от 1866 година показва Крусова (Κρούσοβα) като село със 100 жители турци.[2]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ано Крушово (Ano-Krouchiovo) живеят 336 гърци.[3]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Ано Крушово (Ano Krouchovo) има 49 домакинства с 50 жители мюсюлмани и 95 гърци.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Крушево:
„ | Ано Крушово е смесено село; 1 църква, 1 училище; жителите са гърци и турци коняри; отстои на 9 часа от Сяр.[5] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Горно Крушево, село на същото място, 1/4 час по на СИ от Долно Крушево, път и състояние същото. На край от селото е църквата, сградена над развалини от древни сгради. 45 къщи гърци.[6] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Горно Крушево е 330 жители гърци.[7]
В Гърция
редактиранеВ 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1927 година е прекръстено на Ано Кердилион.
В 1941 година германски окупационни части избиват мирното население на Горно и Долно Крушево и опожаряват двете села.[8]
Църквите „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ и „Света Богородица Памакариста“ са единствените оцелели сгради.[9]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Το Ολοκαύτωμα των Κερδυλίων // Ριζοσπάστης, 24 октомври 1997. Посетен на 31 октомври 2014.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/32574/609/22-7-1991 - ΦΕΚ 889/Β/30-10-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-07-05. Посетен на 30 октомври 2014.