Георги Стрезов
Георги Янакиев Стрезов е български учен, историк и юрист.
| Георги Стрезов | |
|---|---|
| български юрист | |
![Георги Стрезов, Наум Стрезов (р. 1883 г., завършил право в Загреб и Белград в 1908 г.[1]) и майка им](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Yanaki_and_Naum_Strezovi_with_their_mother.jpg) Георги Стрезов, Наум Стрезов (р. 1883 г., завършил право в Загреб и Белград в 1908 г.[1]) и майка им | |
| Роден |
12 декември 1864 г.
|
| Починал | 5 октомври 1938 г.
|
| Учил в | Женевски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| V ВНС | |
| Семейство | |
| Баща | Янаки Стрезов |
| Георги Стрезов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е в Охрид. Син е на видния български просветен деец Янаки Стрезов и братовчед на Кузман Шапкарев. В 1886 година Стрезов завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[2] Между 1887 – 1890 година преподава в българско училище в Битоля, а след това в българското педагогическо училище в Сяр през 1891 година. Завършва право в Женева през 1894 година с дисертация на тема „Вмешателството и Балканите“. Последователно работи като член на окръжните съдилища в Пловдив, Варна и София. От 1896 година работи като адвокат в София. През 1898 година издава труда си „Бракоразводните дела пред епархийските духовни съдилища“[3], а същата година е делегат от станимашкото македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[4] Пише етнографски и исторически проучвания на македонска тематика.[5][6][7] В началото на 1902 година е кандидат за народен представител в изборите за XII обикновено народно събрание в Трънската избирателна околия.[8]
През 1911 година е избран за народен представител във V Великото народно събрание. Между 1912 – 1918 година се занимава със защита и разпространяване на българските интереси в Македония. През 1919 година се намира в Швейцария, където пише брошурите „Сръбското разорение“, „Неизвестната Румъния“ и „Политическите борби на македонските българи“. През 1924 година издава книгата „Към север“ за обиколката му в Швеция и Норвегия. Член-учредител е на Македонския научен институт.[9] През 1926 година преустановява дейността си като адвокат. Издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид“ (1938). Умира на 5 октомври 1938 година. Оставя завещание за Македонския научен институт в размер на 100 000 лева[3].
Разписка на Българския червен кръст на Георги Стрезов за 1000 лв помощ за бежанците от Илинденското въстание, 2 февруари 1904 г.
Разписка на ЦК на ВМРО на Георги Стрезов за 20 000 лв, 28 януари 1924 г.
Стрѣзовъ, Георги. Охридъ. Градътъ на живитѣ предания. София, 1938.
РодословиеРедактиране
| Георги Янакиев Стрезов (1793 – 1856) | Арса Т. Рогузарова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янаки Стрезов (1818 – 1903) | Василики Христодулева Снегарова | Мария Шапкарева (1813 – 1900) | Анастас Шапкарев (1792 — ?) | Елисавета Арнаудова | Димитър Арнаудов | Анастас Стрезов | Ефросина Илиева | Антия Битракова | Михаил Димитров Битраков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Стрезов (1864 – 1938) | Фания Баласчева (1881 – ?) | Евтим Димитров Баласчев | Наум Стрезов | Хрисанта Терзиянова | Евтим Терзиянов | Мария Грунчева | Никола Грунчев | Димитър Стрезов (1879 – 1936) | Невена Иванова (1887 – 1951) | Екатерина Татарчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препраткиРедактиране
- Стрѣзовъ, Георги. Охридъ. Градътъ на живитѣ предания. София, 1938.
- La Macedoine Orientale, публикувано в Le Globe, Journal Geographique, Geneva, Switzerland, 1892 г.
- Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 810.
- Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 1.
- L'Intervention et la Peninsule Balkanique, Женева, 1893 година
- „Спомени от Солунската българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методи“, публикувано в сп. „Училищен преглед“, кн. III, София, 1913 година
- „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“, София, 1931 година
- Les Luttes Politiques des Bulgares Macedoniens, Женева, Швейцария, 1919 година
БележкиРедактиране
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
- ↑ а б Илюстрация Илинден, бр.103, стр.5 – 7
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891.
- ↑ Попстоилов, Антон. Спомени от Солунската българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“, в сп. „Училищен преглед“, кн. 3, ноември 1913, стр. 199 – 206.
- ↑ Спомени на Георги Стрезов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 44 – 51.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 173К, оп. 2, а.е. 528, л. 38, 40.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.