Горно Нерези

селище в Република Македония
Тази статия е за селото в Община Карпош. За стружкото село вижте Нерези.

Горно Нерези (на македонска литературна норма: Горно Нерези; на албански: Nerezi i Epërm) е село в Северна Македония, част от Община Карпош.

Горно Нерези
Горно Нерези
— село —
Църквата „Свети Пантелеймон“
Църквата „Свети Пантелеймон“
Скопие
41.9789° с. ш. 21.3731° и. д.
Горно Нерези
Северна Македония
41.9789° с. ш. 21.3731° и. д.
Горно Нерези
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаКарпош
Географска областКършияка
Надм. височина819 m
Население314 души (2002)
Пощенски код1020
МПС кодSK
Горно Нерези в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено южно от столицата Скопие в северните склонове на планината Водно. Край селото е разположен средновековният манастир „Свети Пантелеймон“.

В края на XIX век Горно Нерези е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Нерѣзи (Горно и Долно) живеят 260 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[1]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нерези (Nerezi) като албанско село.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нерези като смесено българо-албанско село.[4]

Според преброяването от 2002 година Горно Нерези има 314 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 22
албанци 282
турци 6
роми 0
власи 1
сърби 3
бошняци 0
други 0
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-116. (на френски)
  3. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 октомври 2007