Нерези
- За скопските села вижте Горно, Средно и Долно Нерези.
Нерези или Нерезе (на македонска литературна норма: Нерези; на албански: Nerezi) е село в Северна Македония, в Община Струга.
|
Нерези Нерези |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Нерези |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 1096 m |
| Население | 213 души (2002) |
| Пощенски код | 6337 |
| Нерези в Общомедия | |
Съдържание
ГеграфияРедактиране
Селото е разположено в областта Дримкол в източните склонове на планината Радук.
ИсторияРедактиране
В XIX век Нерези е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нерези (Nérézi) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 123 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Нерези има 500 жители българи християни.[2]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нерези има 46 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези има 368 българи екзархисти и функционират българско и сръбско училище.[4] През март 1906 година, след сражение в Нерези между четата на Милош Павлов и турски аскер, кметът на селото, Тодор, е застрелян от командващия турските части.[5]
Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи – тази на сръбския учител Ангел Иванов и чичо му.[6] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Нерези има 53 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 5 ученици.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 76 души от Нерези са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 213 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 212 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото има църкви „Свети великомъченик Георги“, „Свети Никола“, „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“.[10]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Нерези
Зарче Филипов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина (1892 – 1960)- Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (23)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[11]
- Йордан Анастасов, македоно-одрински опълченец, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина[12]
- поп Йоан (Иван) Бабунов, български революционер, деец на ВМОРО, убит през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[13][14]
Траян Мартиноски (1951 – 1999), писател от Северна Македония- Янко Тасев (1876 – 1943), български строителен предприемач
- Починали в Нерези
- Милош Павлов (? – 1906), дебърски районен войвода на ВМОРО
- Цвятко Тасев (? – 1906), български революционер от ВМОРО
- Цветко Стоянов (1872 – ?), български революционер
БележкиРедактиране
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 172 – 173.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 261.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 184 – 185.
- ↑ Дебър, година ІІ, брой 5, 24 март 1906, с. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 38.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
