Отваря главното меню
За скопските села вижте Горно, Средно и Долно Нерези.

Нерези или Нерезе (на македонска литературна норма: Нерези; на албански: Nerezi) е село в Северна Македония, в Община Струга.

Нерези
Нерези
— село —
Поглед на селото Нерези.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.3394° с. ш. 20.6031° и. д.
Нерези
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 1096 m
Население (2002) 213 души
Пощенски код 6337
Нерези в Общомедия

Съдържание

ГеграфияРедактиране

Селото е разположено в областта Дримкол в източните склонове на планината Радук.

ИсторияРедактиране

В XIX век Нерези е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нерези (Nérézi) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 123 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Нерези има 500 жители българи християни.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нерези има 46 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези има 368 българи екзархисти и функционират българско и сръбско училище.[4] През март 1906 година, след сражение в Нерези между четата на Милош Павлов и турски аскер, кметът на селото, Тодор, е застрелян от командващия турските части.[5]

Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи – тази на сръбския учител Ангел Иванов и чичо му.[6] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Нерези има 53 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 5 ученици.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 76 души от Нерези са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 213 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 212
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

В селото има църкви „Свети великомъченик Георги“, „Свети Никола“, „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“.[10]

ЛичностиРедактиране

Родени в Нерези
 
Ильо Наумов от Ябланица и Алексо Новов от Нерези
 
Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от Нерези, Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от Глобочица, Ильо Наумов от Ябланица, Милош Кръстев от Безево, Трифон Манолов от Стеблево, Марко Павлов от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези
  •   Зарче Филипов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина (1892 – 1960)
  •   Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (23)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[11]
  •   Йордан Анастасов, македоно-одрински опълченец, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина[12]
  •   поп Йоан (Иван) Бабунов, български революционер, деец на ВМОРО, убит през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[13][14]
  •   Траян Мартиноски (1951 – 1999), писател от Северна Македония
  •   Янко Тасев (1876 – 1943), български строителен предприемач
Починали в Нерези

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 172 – 173.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 261.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 184 – 185.
  5. Дебър, година ІІ, брой 5, 24 март 1906, с. 3.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
  13. Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 38.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.


Населени места в Община Струга  
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица