Гранитски дъб
Гранѝтският дъб е най-старото дърво в България. То е от вида летен дъб и се намира в село Гранит, област Стара Загора. В началото на 1980-те години чрез ботаническа сонда (свредел на Преслер) са преброени неговите годишни пръстени към онзи момент – 1637 на брой.[1] Според тези данни дървото се е появило като фиданка около 345 година от н.е.
| Гранитски дъб | |
 Гранитският дъб, 2011 г. | |
| Информация | |
|---|---|
 | |
| Тип | вековно дърво |
| Вид | летен дъб |
| Местоположение | Гранит, България |
| Данни | |
| Създаден | 345 г. |
| Гранитски дъб в Общомедия | |
Вероятно през 1980-те години короната на гранитския дъб е около 1017 m2, обиколката на стъблото – 7,45 m, а височината – 23,4 m.
През първите 20 години на 21 век дървото буквално изсъхва. От огромната му зелена корона е останал само един сух скелет с няколко живи клона, подкрепян от стоманена конструкция.
Гранитският дъб е регистриран в Регистъра на вековните дървета в България, воден от Изпълнителната агенция по околна среда, с наименование „Стария дъб“.[2][3]
Дъбът е основна туристическа атракция в района.
Източници
редактиране- ↑ Chronicle.bg. „Знаете ли кои са най-старите живи организми?“. Дъб в старозагорското село Гранит.
- ↑ Изпълнителна агенция по околна среда. Регистър на вековните дървета в България. Разширено търсене: II. Търсене по местонахождение. Междинен резултат: Стария дъб (388). Област: Стара Загора, Община: Братя Даскалови, Населено място: с. Гранит
- ↑ Изпълнителна агенция по околна среда. Регистър на вековните дървета в България. Краен резултат: Обявено със Заповед № 2276 от 05.12.1967 г., бр. 43/1968 на Държавен вестник