Гранит (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гранит.
Гранѝт е село в Южна България, община Братя Даскалови, област Стара Загора.
| Гранит | |
 | |
  Гранит  Гранит | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 647 души[1] (15 март 2024 г.) 19,8 души/km² |
| Землище | 32,738 km² |
| Надм. височина | 171 m |
| Пощ. код | 6252 |
| Тел. код | 041331 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 17717 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Братя Даскалови Иван Танев (ПДСД; 2011) |
| Кметство – кмет | Гранит Веселина Ракаджиева (ПДСД) |
| Гранит в Общомедия | |
География
редактиранеСело Гранит се намира на около 45 km запад-югозападно от областния център град Стара Загора, около 8 km югозападно от общинския център село Братя Даскалови и около 36 km изток-североизточно от град Пловдив. Разположено е в Горнотракийската низина, в североизточната част на Пазарджишко-Пловдивското поле. През селото тече на юг Селска река – ляв приток на река Марица. На запад от селото тече Брезовска река (до 1989 г. Рахманлийска река[2]). Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 171 m. Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са преобладаващо рендзини, наносни и лесивирани[3].[4]
През селото минава третокласният републикански път III-666, който на юг след село Оризово прави връзка с автомагистрала Тракия, а на север през селата Тюркмен и Чокоба прави връзка в град Брезово с второкласния републикански път II-56. Общински път на североизток свързва село Гранит със село Братя Даскалови.
Землището на село Гранит граничи със землищата на: село Тюркмен на север; село Братя Даскалови на североизток; село Горно Белево на изток; село Оризово на югоизток; село Опълченец на юг; село Болярино на запад.
В землището на село Гранит има 4 микроязовира[5].[6]
Населението на село Гранит, наброявало 2373 души при преброяването към 1934 г. и 2486 към 1946 г., намалява до 579 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.[7]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 690 лица, за 372 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 4 – към „турска“, за 305 – към „ромска“, за 5 – „не се самоопределят“ и за 4 – „не отговорили“.[8]
История
редактиранеСело Гранит е образувано през 1945 г. от сливането на селата Голобрадово (до 1906 г.: Кюселии) и Скобелево. Сведения за Кюселии има от преди Освобождението 1878 г. След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. село Кюселии остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.[9] След Освобождението, на територията на бъдещото село Гранит се преселват жители от село Рахманлии (впоследствие Розовец) и образуват село Скобелево. Слятото през 1945 г. селище е наречено на партизанското име на Жельо Калчев Христов (Гранит), командир на чета от Първа средногорска бригада „Христо Ботев“, загинал на 17 октомври 1944 г. на връх Стражин, Югославия при Страцинско-Кумановската операция в заключителната фаза на Втората световна война.[4] Негов паметник има до църквата в селото.[10]
Училище в село Кюселии (Голобрадово, Гранит) е създадено през 1880 г. През 1914 г. е построена сграда за начално училище в селото.[11]
Читалище „Христо Ботев“ е създадено в селото през 1926 г.[12] През 2009 г. на законово основание[13] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Христо Ботев-1926“.
Обществени институции
редактиранеСело Гранит към 2024 г. е център на кметство Гранит.[14][15]
В село Гранит към 2024 г. има:
- действащо читалище „Христо Ботев-1926“;[16]
- действащо общинско основно училище „Пейо Крачолов Яворов“;[17]
- православна църква „Свети Димитър“;[18]
- целодневна детска градина „Никола Йонков Вапцаров“;[19]
- пощенска станция.[20]
Културни и природни забележителности
редактиране
- В село Гранит се намира Гранитският дъб – най-старото дърво в България. Дъбът е основна туристическа атракция в района.
- На около 3,5 km запад-югозападно от центъра на селото се намира местността Чирпан бунар – защитена територия, природна забележителност[21] с пещера, карстов извор и езеро.
- На площада в село Гранит има паметник на загиналите във войните.[22]
- От 2000-те години в село Гранит има художествена галерия при читалището, както и Музей на мотиката.[23]
- Североизточно от селото в местността „Меше кория“ има ловна хижа.[4]
Редовни събития
редактиране- Съборът на селото е на Димитровден.
- Ежегодно от 2011 г. в селото се провежда фестивал за улично изкуство – Гранит Графит Фест.[24]
Други
редактиранеВ село Гранит има винарска изба.
Известни личности
редактиране- В село Гранит е роден през 1951 г. художникът Тоню Цанев.
- В село Гранит е роден Стойчо Бресковски (1934 – 2004), палеонтолог.
- В село Голобрадово (Гранит) е роден Делчо Байчев (1922 – 2015), български партизанин, генерал-майор
- Снимки от с. Гранит
-
Кметството на селото -
Детската Градина -
Киното -
Църквата -
Паметникът на падналите през войните -
Паметникът на антифашистите
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен справочник „Промени в наименованията на физикогеографски обекти в България 1878 – 2014 г.“, София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 34, Брезовска река.
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Рендзини, наносни почви, лесивирани почви. // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2024-07-13.
- ↑ а б в Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1613, Гранит. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
- ↑ Речник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; село Гранит; към 2024 г.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Гранит, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Гранит, община Братя Даскалови, област Стара Загора
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ГОЛОБРАДОВО (Кюселии) – село, в България от 1885 г. Преименувано през 1906 г.(Справка към 13 юли 2024.)
- ↑ Старозагорска е-памет > Военни паметници > Община Братя Даскалови > Паметник на загинал в Отечествената война – село Гранит. В памет на Жельо Калчев – Гранит.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 339К „Народно основно училище – с. Голобрадово (Гранит), Старозагорско (1880-1944)“; История на фондообразувателя.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Христо Ботев-1926“, село Гранит, община Братя Даскалови, област Стара Загора
- ↑ Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.)
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Гранит
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Стара Загора, кметство Гранит
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Христо Ботев-1926“, село Гранит, община Братя Даскалови, област Стара Загора
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище "Пейо Крачолов Яворов", село Гранит, община Братя Даскалови, област Стара Загора
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Чирпанска духовна околия, храм "Св. Димитър" – с. Гранит.
- ↑ Регистър на детските градини в България. Село Гранит. Целодневна детска градина Никола Йонков Вапцаров.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 6252 Гранит // Посетен на 2024-07-14.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Чирпан бунар, природна забележителност.
- ↑ Старозагорска е-памет > Военни паметници > Община Братя Даскалови > Паметник на загиналите във войните – село Гранит.
- ↑ Actualno.com. Мисия България. Пазачът на традиции. „Село Гранит и художниците - история за вечен дъб и изкуство“. Справка към 16.07.2024.
- ↑ Патриотичен десант. „Графити превръщат Гранит в най-пъстрото населено място у нас“, 24 октомври 2016. Справка към 16.07.2024.
Външни препратки
редактиране
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-063
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-063-1. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
- Горнотракийска низина. Географска карта
- Източна Румелия. Карта
- Труд News. „Художникът Тоню Цанев създаде първия музей на мотиката“. Автор: Венета Асенова, 21.11.2019 Справка към 16.07.2024.
