Граничарски долмени
Граничарските долмени се намират край с. Граничар (община Средец, област Бургас) в местността Капаците зад граничните заграждения на около 500 m от последните къщи на селото.
| Граничарски долмени | |
 Долмен от м. Капаците | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Граничарски долмени Местоположение в България Област Бургас | |
| Страна |  България |
| Област | Област Бургас |
| Археология | |
| Вид | Долмени |
| Епоха | Желязна епоха |
| Граничарски долмени в Общомедия | |
Към 2009 г. са регистрирани 7 долмена, 3 от които са напълно запазени. Предполага се, че съществуват и други паметници на мегалитната култура в гората край селото, тъй като изпод земята на места се виждат частично затрупани от пръст скали с особена, непривична за района форма.[1][2]
Описание
редактиране
На 2 – 3 km разстояние по асфалтовият път към днешното е разположен двукамерен, добре запазен долмен, при който само една от покривните плочи е изместена. В близост до лозята край селото са разположени четири долмена, от които само един е напълно съхранен, останалите са разрушени. Интересното е, че те са разположени по двойки, успоредно и близко един до друг, но без да имат обща стена.
Зад граничните заграждения, на около два километра от селото има един много добре запазен еднокамерен долмен. Специфичното при този паметник е че, плочата, която го покрива е оформена като пирамида, което не е характерно за регистрираните в района на Сакар планина долмени. Близо до граничната мрежа се намира друг, добре запазен долмен, състоящ се от две камери. Покривните плочи са изместени настрани, а преградата между двете камери е оформена като триъгълен зъб, на който съответства триъгълен изрез в покривната плоча. Тази сглобка е направена за да поддържа каменните плочи тежащи няколко тона.[3]
Старото име на с.Граничар е Текенджа, което се споменава изследването на Карел Шкорпил за мегалитите в България. Шкорпил е приложил скица на много добре запазен двукамерен долмен от местността Фетваджик, а в по-късни изследователи, като Васил Миков споменава през 1955 г., че това е един от най-добре запазените долмени.[4]
През 1974 г. Димитър Пеев съобщава, че въпросният паметник вече е разрушен. Според Д-р Любомир Калудов въпросният долмен може да се характеризира като „призрак“, защото е много вероятно Шкорпил да е объркал местоположението на паметника в описанието му, тъй като във въпросната местност липсва въпросен обект и никой от местните жители не помни да е имало такъв.[3]
На около 2 km зад кльона, южно от селото е разположен единичен напълно запазен еднокамерен долмен. Според инж.Любомир Цонев този паметник е: „вероятно е най-красивият от архитектурно гледище долмен на територията на България“. Покривната плоча представлява голям допълнително обработен къс с уникална форма – по напречно сечение прилича на пирамида. На лицевата плоча се наблюдава кръгъл белег над отвора. Фронталният отвор е много добре и грижливо изработен. (В непосредствена близост до този долмен се наблюдават останки поне от още два подобни паметника.)[5]
На около 3 km югоизточно от с.Кирово по асфалтовия път към с. Граничар, съвсем близо до пътя, в местността Бички бунар е разположен двукамерен долмен, при който покривният капак на основната камера е запазен, а капакът на предната е пропаднал. При обекта се наблюдава характерните за долмените в Древна Тракия отвор в лицевате плочи на камерита.[3]
Опазване
редактиранеМного малка част от долмените разположени край с. Граничар са археологически проучвани. Липсва маркировка, като някои от обектите са умишлено унищожавани.
Източници
редактиране- ↑ Долмени в м. Лозата. wikimapia.org
- ↑ Долмени край с. Граничар. wikimapia.org
- ↑ а б в Любомир Калудов „Долмени в село Граничар, Странджа“ – Доклади от първи симпозиум МЕГАЛИТИ НА БАЛКАНИТЕ, 27 март 2009, София
- ↑ Карел Шкорпил „Старини в черноморската област, част І – Мегалитни паметници и могилища“, С 1925, стр. 27, фиг. 27
- ↑ Проект „Балкански мегалити“; Раздел ДОЛМЕНИ – Долмен южно от с. Граничар, Бургаска област (КОД Dstr-028/BG)