Грѐгор Йохан Мѐндел (на немски: Gregor Johann Mendel) е австрийски биолог (ботаник и генетик), монах-августинец, абат, често наричан „баща на генетиката“ заради неговите изследвания на наследствеността при граховите растения.[2] Откритите от него закономерности в наследяването на моногенните признаци (тези закономерности днес са известни като Закони на Мендел) стават първата стъпка по пътя към съвременната генетика.

Грегор Мендел
Gregor Johann Mendel
австрийски ботаник

Роден
Починал
6 януари 1884 г. (61 г.)
Погребан Бърно, Чехия

Етнос Моравци[1]
Религия Католическа църква[1]
Учил в Виенски университет[1]
Научна дейност
Област Биология
Работил в Старобърненски манастир[1]
Семейство
Съпруга няма[1]

Уебсайт www.mendelweb.org
Грегор Мендел в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 22 юли 1822 година в Хайнцендорф в близост до Нови Ичин в австрийската част на Силезия (днес Хинчице, Чехия), в семейство на немскоговорещи крепостни селяни. Твърдението, че между предците му има и чехи, не може да се докаже. Във всеки случай той се причислявал към немската народност, а родният му език е бил немски. Вследствие на факта, че е живял в двуезична среда, се е научил да говори свободно чешки. Баща му, Антон Мендел, е дребен земеделец. При злополука върху него пада дърво и той остава почти инвалид. Тогава Йохан Мендел е на 16 години и за да може да се издържа в учението, става августински монах и приема името брат Грегор. Следва известно време във Виена, след което завършва Теологическия колеж в Брюн (днес Бърно).

Грегор Мендел умира в Бърно на 6 януари 1884 година на 61-годишна възраст.

Научна дейностРедактиране

ЕкспериментиРедактиране

В манастирската градина в Брюн Мендел започва серия експерименти по кръстосване на грах, които продължават осем години. През това време той засява над 30 000 растения и установява закономерностите на наследяване на редица признаци: оцветяване на семената, конфигурация на обвивката им, багра на цветовете и др.

Както посочва Мат Ридли в книгата си „Геномът“ (2002), това не са забавления на любител-градинар, а колосален, много добре обмислен и планиран експеримент – Мендел е добър математик и много ясно си дава сметка какво открива. По този начин той наистина поставя началото на генетиката като наука.

ПредставянеРедактиране

Представя труда си пред брюнското Общество за изучаване на естествени науки и го публикува през 1866 г. в бюлетина на това общество под заглавие „Изследвания върху растителните хибриди“ („Versuchen ueber Pflanzen-Hybriden“).

ПризнаниеРедактиране

Научната общност в средата на 19 век не е готова да осъзнае значимостта на откритието на Мендел, тъй като то остава „неразбрано“ до 1900 г. Тогава трима учени, независимо един от друг – Карл Коренс в Германия, Ерих фон Чермак в Австрия и Хуго де Фриз в Нидерландия – „преоткриват“ законите на Мендел. Затова 1900 г. обикновено се смята за рождена дата на генетиката.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж www.biography.com, Посетен на 29 август 2018 г..
  2. Грегор Мендел – бащата на генетиката. // www.avtora.com, 20 юли 2011. Посетен на 20 юли 2011.