Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Потьомкин.

Григорий Потьомкин
руски княз и държавник
Григорий Потьомкин 
Роден: 13 септември 1739 г.
Починал: 5 октомври 1791 г. (52 г.)

Княз Григорий Александрович Потьомкин (на руски: Григо́рий Алекса́ндрович Потёмкин) е руски държавник, граф, княз (Потьомкин-Таврийски), генерал-фелдмаршал (от 1784 г.), любимец на императрица Екатерина II. Основател на руския Черноморски флот и негов първи началник. Ръководи присъединяването на Таврия и Крим към Руската империя и притежава там много земи. Основател на редица градове: Екатеринослав (1776), Херсон (1778), Севастопол (1783), Николаев (1789). Високото си положени постига благодарение на връзката си (дори по слухове е морганатичен съпруг) с Екатерина II[1]. Първи стопанин на Таврическия дворец в Петербург. Фактически управник на Молдовското княжество през 1790 – 1791 г.

Съдържание

Ранни годиниРедактиране

Роден е в село Чижово, близо до Смоленск, в семейството на дребен дворянин. Рано загубва баща си Александър Василиевич Потьмкин (1673 – 1746). Възпитаван от майка си, посещава училище в Москва. Учи в Московския университет, където отначало се проявява като умен и буден младеж. Представен пред императрица Екатерина II, заедно с дванайсет от най-добрите студенти. По-късно се разлентяйства и е изключен от университета за „непосещение“.

При Петър IIIРедактиране

През 1755 г. се записва в конната гвардия. При Петър III достига до чин вахмистър.

При Екатерина IIРедактиране

Участието му в държавния преврат от 28 юни 1762 г., при който Екатерина II взема властта, привлича вниманието на императрицата към него. Повишен е в ранг камер-юнкер и получава 400 души крепостни селяни. Издига се от началник на стражата до княз на царството и княз на Таврия.

Нова РусияРедактиране

Потьомкин е строителят на Нова Русия на юг. Със серия дипломатически ходове и умелото използване на военна сила той съумява да „претопи“ Кримското ханство и да го включи в пределите на Русия, за което получава титлата „светейши княз Таврически“, дадена му от Екатерина II. Негово дело е и създаването на Черноморския флот.

Потьомкин се проявява като талантлив администратор. Екатерина II му възлага задачата да засели южните райони на Русия, извоювани от Османската империя. Той се справя блестящо, като привлича с привилегии бежанци от Балканите, вкл. и българи. Потьомкин основава редица градове по северното крайбрежие на Черно море, вкл. и Новоросийск. Първият му успех в изграждането на градове е Херсон, следват Николаев (и както той твърди – негова най-голяма обич), Севастопол, Екатеринослав (днес Днипро) и др.

В стремежа си да се представи по-добре обаче фаворитът на императрицата си служи и с измама. Когато Екатерина II прави обиколка из района, Потьомкин нарежда да се изградят покрай пътя декори на красиви селски къщи (т.нар. Потьомкински села).

Руско-турска война 1787 – 1792Редактиране

СмъртРедактиране

Умира от треска на 5 октомври 1791 г. в степта в околностите на Яш. Последните му думи са:

„Това е всичко, аз умирам! Изнесете ме от каляската: искам да умра на полето!“

ПаметРедактиране

През 1905 г. в негова чест е наречен броненосецът „Потьомкин“.

ИзточнициРедактиране