Григорий I

Свети Григорий I Велики
	Свети Григорий I Велики
римски папа
Понтификат
	3 септември 590 г. – 12 март 604 г.
Рождено име	Григорий
Предшественик	Пелагий II
Наследник	Сабиниан
Роден	около 540 г. Рим, Италия
Починал	12 март 604 г. (64 г.) Рим, Италия
	Свети Григорий I Велики в Общомедия

Тази статия е за римския папа. За охридския архиепископ вижте Григорий I Охридски.

Григорий I Велики (на латински: Gregorius PP. I), наричан в православната традиция и Григорий Двоеслов (на латински: Gregorius Dialogus, на гръцки: Γρηγόριος ο Διάλογος) е римски папа в периода 3 септември 590 г. до смъртта си, на 12 март 604 г.

Известен е като Григорий Двоеслов заради съчинението си „Диалози“. Той е първият папа, който в миналото си е бил монах. Служил е в манастира „св. Андрей Първозвани“ в Рим, който сам основал. Доктор на църквата (от лат. doctor ecclesiae), един от латинските Отци на Църквата.

Считан е за светец от Римокатолическата църква, Източноправославната църква, Англиканската общност, и някои лутерански църкви. Веднага след смъртта си, той е канонизиран по убеждение на мнозина. Протестантският реформатор Жан Калвин адмирира Григорий и пише в своите Институти, че той е последният добър папа. Григорий е закрилник на музикантите, певците, студентите и учителите. След успешна кариера на висш имперски сановник той приел монашеството и оглавил папската институция. Този папа успешно защитил Рим от лангобардите и повишил неимоверно авторитета на институцията, която оглавявал.

Биография редактиране

Роден в заможно римско семейство, свързано с църквата. Неговият прапрадядо е папа Феликс III (папа 483 – 492 г.). Григорий получава добро образование по латински език, природни науки, история, математика, музика и право.

След смъртта на баща си, Григорий превръща семейното имение в манастир, посветен на свети апостол Андрей, и сам приема монашеско пострижение.

Като папа засилва мисионерската дейност на църквата сред варварите в Северна Европа. Григорий отстоява първенството на Римския епископ, казвайки, че Римският епископ е „служител на Божиите служители“ и отговаря за своето свещеническо служение директно пред Бога. Формулира ясно доктрината за чистилището. Работи за разбирателство между Източната и Западната част на църквата, засилвайки в същото време папската власт.

Сред творбите му са проповеди (ок. 64 от тях са признати за автентични), „Коментар върху Йов“, по-познат с латинското си наименование Magna Moralia, „Правила за пасторите“, запазени са и копия на някои негови писма. Най-известната му творба, заради която в Православната църква свети Григорий е наречен „Двоеслов“, са неговите „Диалози“ – сборник с чудеса, знаци и изцеления от живота на италианския светец Бенедикт Нурсийски (ок. 480 – 547 г.).

Почитан е от Римокатолическата и Православната църкви.

Той е против заниманието на църковни представители със светски науки. Негова е фразата, че „Невежеството е майка на благочестието“.

„

Но след това стигна до нас известие, за което не можем да не си спомняме със срам, а именно, че си обучил някого по граматика. Известието за тази постъпка, към която ние чувстваме голямо презрение, произведе върху нас много тежко впечатление...ако вие докажете ясно, че всичко разказано за вас е лъжа, че вие не се занимавате с глупави светски науки, тогава ние ще прославяме нашия господ.

“

^[1]

Тази статия за папа все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Литература редактиране

Robert Austin Markus, Gregory the Great and His World. Cambridge etc.: Cambridge University Press, 1997.
Carole Straw, Gregory the Great: Perfection in Imperfection. (Transformation of the Classical Heritage, 14). Berkeley, Los Angeles, and London: University of California Press, c1988.
Ф. П. Успенский, Церковно-политическая деятельность Папы Григория I-Двоеслова. Казань, 1901.
John C. Cavadini, ed., Gregory the Great: A Symposium. Notre Dame: University of Notre Dame Press, 1996.
Claude Dagens, Saint Grégoire le Grand: Culture et expérience chrétienne. Paris: Étudies augustiniennes, 1977.
Sofia Boesch Gajano, Gregorio Magno: alle origini del Medioevo. Roma: Viella, 2004.
Stephan Ch. Kessler, Gregor der Grosse als Exeget: eine theologische Interpretation der Ezechielhomilien. Innsbruck: Tyrolia, 1995.
Michael Fiedrowicz, Das Kirchenverständnis Gregors des Grossen. Eine Untersuchung seiner exegetischen und homiletischen Werke (Römische Quartalschrift für christliche Altertumskunde und Kirchengeschichte, 50. Supplementheft). Freiburg, Basel, Wien: Herder, 1995.
Vincenzo Recchia, Gregorio Magno papa ed esegeta biblico. Bari: Edipuglia, 1996.
Robert Godding, Bibliografia di Gregorio Magno, 1890 – 1989, (1990). Rome: Città Nuova, 1990.
Francesca Sara D’Imperio, Gregorio Magno: bibliografia per gli anni 1980 – 2003. Firenze: SISMEL edizioni del Galluzzo, 2005.