Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския общественик от Кавадарци. За българския генерал от Прилеп вижте Григор Кюркчиев.

Григор Анастасов Кюркчиев, известен и под псевдонима Миленкович, е български юрист и общественик, депутат в парламента на Кралство Югославия.

Григор Анастасов
български общественик

Роден
Починал
Семейство
Деца Иван Анастасов
Григор Анастасов в Общомедия

БиографияРедактиране

Григор Анастасов е роден на 5 март 1877 година в Кавадарци, тогава в Османската империя.[1] Завършва българско основно училище в родния си град,[2] българската мъжка гимназия в Солун. В 1897 година пострадва при Винишката афера, след която е задържан и затворен.[3] В 1902 година завършва Юридическия факултет в Загреб. След това работи като адвокат в Кавадарци и Скопие. След Първата световна война е назначен за околийски началник на Кавадарци. През май 1919 година подава писмено искане до министерството на просветата на Кралството на сърби, хървати и словенци с искане за отваряне на гимназия в Кавадарци, център на Тиквешкия окръг. В резултат през октомври 1919 година е отворена ниска трикласна гимназия в къщата на Усни бег Алиризабегов.[1] През март 1923 година заедно с Тома Тополов във връзка с парламентарните избори прави неуспешен опит да формира българска партия с помощта на ВМРО. През ноември 1920 година е избран за депутат в югославския парламент от Тиквешкия окръг от Демократическата партия на Любомир Давидович (1920 - 1927). Поддържа връзки с Милан Гьоров, който е деец на ВМРО. През октомври 1923 година напуска партията. Установява се в Женева и заедно с Димитър Шалев и Димитър Илиев се конституират като Представителство на българското национално малцинство в Югославия. В 1930 година тримата изпращат мемоар до Обществото на народите за защита на българското малцинство в Югославия, след което Анастасов емигрира в България.[4][5] ВМРО (обединена) нарича Мемоара на Шалев, Илиев и Анастасов „шашмаджийска книжна бомба“ и „диверсия“, защото в него не се говори за „македонци“, а за „българи“.[6]

Негов син е лекарят и общественик Иван Анастасов.[7]

     
Писмо от Анастасов до Александър Протогеров, март 1928 г. Мемоарът на Шалев, Илиев и Анастасов

БележкиРедактиране

  1. а б Камчевски, Петре. 135 години од раѓањето на Глигор Анастасов. // Кав'даречки Весник III (63). 16 март 2012. с. 7.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 49.
  3. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 14.
  4. Représentation de la minorité nationale bulgare en Yougoslavie, Genève. Mémoire présenté au nom de la population bulgare de la Macédoine sous domination yugoslave. Genève, 1930. Посетен на 12 юни 2015.
  5. Архивите говорят
  6. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 52.
  7. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 152.