Григор Кюркчиев
Тази статия е за българския генерал от Прилеп. За българския общественик от Кавадарци вижте Григор Анастасов.
Григор Петров Кюркчиев е български офицер, генерал-майор от пехотата.
| Григор Кюркчиев | |
| български генерал | |
 „4-ти пехотен Македонски полк. Командирът на 2-ра Македонска бригада (генерал-майор Григор Кюркчиев) с ампутирания си крак по обиколка на близките позиции на Беласица, чрез приспособен за целта стол.“ | |
| Род войски | |
|---|---|
| Командвания | дружина от 3-ти пехотен полк 65-и пехотен полк 24-ти пехотен полк 2-ра бригада от 11-a пехотна дивизия |
| Войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ За военна заслуга |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 24 октомври 1865 г.
|
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Друга дейност | председател на Главната ликвидационна комисия |
Биография
редактиранеГригор Кюркчиев е роден на 24 октомври 1865 г. в град Прилеп, сега Северна Македония,тогава в Османската империя, в семейството на Петър и Златка Кюркчиеви. В Кюстендил живее от 12-годишен, учи в Кюстендилската гимназия до 1882 г., след което на 5 октомври 1882 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София.[1] Като юнкер (офицерски кандидат) взема участие в Сръбско-българската война, като воюва при Сливница, Драгоман и Пирот. Награден е с войнишкия кръст „За храброст“ III степен.[1] На 3 декември 1885 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. Служи в 7-и пехотен преславски полк.[2] На 7 юни 1888 г. е произведен в чин поручик, през 1892 в чин капитан и през 1900 г. е командир на рота от 8-и резервен полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин майор, а от 1908 г. е подполковник. Служи в 18-и пехотен етърски полк.[1] От 1909 г. подполковник Кюркчиев служи като началник на 19-о полково военно окръжие, след което от 1911 г. е помощник-командир на 3-ти пехотен бдински полк.
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиранеПо време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на дружина в 3-ти пехотен бдински полк, с който се сражава при Лозенград и Люлебургас, а през Междусъюзническата бойна от юни 1913 г. е командир на 65-и пехотен полк и се сражава срещу сърбите при Вратарница, Зайчарско (24 – 26 юни), а след това при Кюстендил, където при Кукавица воюва до 4 юли, след което при Егри паланка до 18 юли. За действията си през тази война е награден с орден „Свети Александър“ IV степен с мечове по средата.[1]
На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник. След демобилизацията в продължение на 2 години командва 24-ти пехотен черноморски полк.
Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на 2-ра бригада на Единадесета пехотна македонска дивизия и през 1917 година е произведен в генерал-майор. С поверената му бригада взема участие в боевете при селата Виничане, Хозорат, Кошачица, Горно и Долно Чичево, Станция Градско и село Росоман. Ранен е от снаряд в боя при Долно Чичево, но остава в строя. Вследствие на усложнение се налага ампутация на десния му крак високо над коляното. След като се възстановява се връща на фронта и продължава командването на бригадата си до края на войната. На 19 август 1919 година е уволнен от войската.[2] Той е посочен от цялото българското войнство, за да получи премията от германците „За най-храбрия войн“.[3]
След войните
редактиранеСлед демобилизация в края на войната служи във Военното министерство като офицер за поръчки, след което до 1922 г. е председател на Главната ликвидационна комисия. Години наред председателства конгресите на македонските братства и тези на военно-инвалидите, като за заслугите е избиран за почетен председател и на двете.[1] Участва като делегат от Прилепското благотворително братство на общия конгрес на македонските бежанци от 1923 година.[4]
Генерал-майор Григор Кюркчиев умира при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.[5]
Погребан е в Централните софийски гробища.[6]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (3 декември 1885)
- Поручик (7 юли 1888)
- Капитан (1893)
- Майор (2 август 1903)
- Подполковник (1908)
- Полковник (1 ноември 1913)
- Генерал-майор (15 август 1917)
Награди
редактиране- Войнишки кръст „За храброст“ III степен (Сръбско-българска война)
- Военен орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас (Балканска война)
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (Междусъюзническа война)
- Народен орден „За военна заслуга“ II степен с военни отличия и V степен на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
- „За най-храбрия войн“
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Стойчев, с. 164, 165
- ↑ а б Руменин, с. 168
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 344.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 136.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 168.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Епопея на българския войн (подполковник от кавалерията Иван Стойчев – „Генерал-майор Гр. П. Кюркчиев“). Т. 1. 1926. с. 164, 165.