Отваря главното меню

Лазар Томов Крайнов с псевдоним Хораций[1] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, председател на Серския окръжен комитет.

Лазар Томов
български революционер и общественик
Лазар Томов, 1902-1903 г. Източник: ДА „Архиви“
Лазар Томов, 1902-1903 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал

Образование Софийски университет

БиографияРедактиране

Лазар Томов е роден на 12 ноември 1878 година в разложкото село Годлево, тогава в Османската империя. През 1896 година завършва педагогическо училище в Кюстендил, където учи заедно със съселяните си Димитър Попиванов, бъдещ музикален деец и Симеон Попконстантинов, който му е братовчед и също активист на ВМОРО. В гимназията организират младежко македонско дружество.[2] След завършването си учителства в Мехомия и става член на първия революционен комитет на ВМОРО в града. След това преподава и в Банско и Мехомия, а по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в Разложко.

 
Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, 1893 г.
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тале Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов
 
Томов като училищен инспектор в Неврокоп.

През 1904 година завършва философия и педагогика в Софийския университет, след което се прехвърля в Сяр, където учителства в българското педагогическо училище и става председател на окръжния комитет на ВМОРО. Лазар Томов, макар и член на Серската група, заедно с другите делегати на комитета Атанас Саев и Владимир Благоев се противопоставя на Яне Сандански и опитите му да разцепи ВМОРО.[3] Делегат е от Серския революционен окръг на Рилски конгрес от 1905 година.[4]

Преследван от властите, бяга в България и е учител в Бургас. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя и е неврокопски училищен инспектор. След закриването на института на училищните инспектори е учител в Сяр[5] и Скопие.

Участва в Първата световна война, а след нея преподава във Втора мъжка гимназия в София. По случай 15-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през 1918 година, за заслуги към постигане на българския идеал в Македония, Лазар Томов е награден с орден „Свети Александър“.[6] От 1930 година е подпредседател на Илинденската организация[7], а между 1939-1944 година е неин председател. Участва в дейността на македонските братства. В 1925 година влиза в редакцията на „Илинден“.[8] Издава „Спомени за революционната дейност в Серски окръг“ (1953) и публикува статии в Илюстрация Илинден. Участва в подготвянето и издаването на Албум-алманах „Македония“. Член е на Македонския научен институт.

 
Лазар Томов като млад
 
Окръжно на Илинденската организация от 14 април 1942 година с подписа на Лазар Томов

На 23 май 1941 година след навлизането на българските войски във Вардарска Македония Томов се завръща в Скопие, където носи знамето на дружеството Вардарски юнак, което е опазил след неговото закриване през 1918 година[9]. Участва във формирането на местния клон на Илинденската организация в Битоля[10]. На 4 май 1943 година произнася пламенна реч на лобното място на Гоце Делчев по повод годишнината от смъртта му, в която се казва:

Драги братя българи, с неизразима радост и с изблик на най-сърдечни чувства идем почти от всички краища на хубавата българска земя да се поклоним пред светлата памет на големия български син Гоце Делчев и на неговите достойни другари Димитър Гущанов, Евстати, Стефчо и Кольо паднали в борба срещу вековния враг... Наред с това ние идем да споделим с Вас големата радост по случай освобождението на Вашия край, както и да се попитаме, кои беха творците на това велико дело, върху костите на които се създаде свободата на скъпата ни родина.[11]

В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в Организацията на обединените нации, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери – Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова, съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.[12]

Лазар Томов умира на 3 март 1961 година в София.[13][14]

БиблиографияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.100
  2. Попова, Росица К. Симеон Попконстантинов. // Разложки светилници, стр. 4. Инициативен комитет - гр. Разлог, 15 юни 2005. Посетен на 24 януари 2015.
  3. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1943, стр. 490.
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1943, стр. 371.
  5. Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  7. Илюстрация Илинден, 1930, бр. 26, стр.16
  8. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 371.
  9. Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 21
  10. Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 165
  11. Илюстрация Илинден, 1943, бр.145-146, стр.7
  12. Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012. с. 134.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.
  14. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 27.