Гуаранският език (самоназвание: ava-ñe’ẽ – букв. „език на народа“) е тупийски език, един от двата официални езици в Парагвай (заедно с испанския). Говори се от около 4 850 000 души.

Гуарански език
avañeʼẽ
/ʔãʋ̃ãɲẽˈʔẽ/
СтранаПарагвай, Боливия,
Аржентина, Бразилия
РегионЮжна Америка
Говорещиок. 4 850 000 (1995 г.)
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Тупийски
.-Тупи-гуарански
..-Гуарански
...→Гуарански
Официално положение
Официален в Парагвай
Боливия
РегулаторАкадемия за гуарански език
Кодове
ISO 639-1gn
ISO 639-2grn
ISO 639-3grn

Територии, където се говори гуарански език
Гуарански език в Общомедия

Това е най-говореният език в Парагвай, където половината от селското население не говори друг език.[1][2] Говори се и от общности в съседни държави – в североизточна Аржентина, югоизточна Боливия и югозападна Бразилия. Той е втори официален език в аржентинската провинция Кориентес от 2004 г.[3][4] и е един от официалните езици в Меркосур (заедно с испанския и португалския).[5]

Освен че е един от най-широко говорените индиански езици, гуаранският е уникален с това, че парагвайците продължават активно да използват традиционния си език, докато по принцип навлизането на испанския език като официален е универсално явление в Латинска Америка.

Йезуитският свещеник Антонио Руис де Монтоя публикува през 1639 г. първата писмена граматика на гуарани в книгата си Tesoro de la lengua guaraní. Той го описва като език, който е толкова многословен и елегантен, че може да се съревновава и с най-известните езици по света.

Правопис

редактиране

Гуаранската писменост е базирана на латиницата, като има и два диакритични знака и шест диграфа. За поставяне на ударение над гласна се използва акут.

Съответствия между графеми и фонеми в гуарани:

A a – /a/

à 㠖 /ã/

Ch ch – /ɕ/

E e – /e/

Ẽ ẽ – /ẽ/

G g – /ɰ/

G̃ g̃ – /ɰ̃/

Gu gu – /ɰʷ/

G̃u g̃u – /ɰ̃ʷ/

H h – /h/ /x/

I i – /i/

Ĩ ĩ – /ĩ/

J j – /j/ /ʒ/ /ʤ/ /ɟ/

K k – /k/

Ku ku – /kʷ/

L l – /l/

Ll ll – /ʎ/

M m – /m/

Mb mb – /mb/

N n – /n/

Nd nd – /nd/

Ng ng – / ŋg/, /ŋ/

Ngu ngu – /ŋgʷ/, /ŋʷ/

Ñ ñ – /ɲ/

O o – /o/

Õ õ – /õ/

P p – /p/

R r – /ɾ/

Rr rr – /r/

S s – /s/

T t – /t/

U u – /u/

Ũ ũ – /ũ/

V v – /υ/

Y y – /ɨ/

Ỹ ỹ – /ɨ̃/

’ ’ – /ʔ/

Източници

редактиране
  1. Mortimer, K 2006 „Guaraní Académico or Jopará? Educator Perspectives and Ideological Debate in Paraguayan Bilingual Education“ Working Papers in Educational Linguistics 21/2: 45 – 71, 2006
  2. Romero, Simon. In Paraguay, Indigenous Language With Unique Staying Power // The New York Times. 12 март 2012.
  3. Ley Provincial Nº 5.598, que establece el guaraní como „idioma oficial alternativo“ de Corrientes>> // Архивиран от оригинала на 2012-02-29. Посетен на 22 май 2008.
  4. Antecedentes sobre la población nativa de las Américas Архив на оригинала от 2005-10-27 в Wayback Machine.
  5. Incorporación del Guaraní como Idioma del Mercosur Архив на оригинала от 2013-12-25 в Wayback Machine. MERCOSUR official page

Външни препратки

редактиране