Гугово
Гугово (на гръцки: Βρυτά, Врита, до 1926 година Γκούγκοβον, Гуговон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
| Гугово Βρυτά | |
| — село — | |
 Гугово и Владовското езеро | |
  Гугово  Гугово  Гугово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Нидже |
| Надм. височина | 500 m |
| Население | 376 души (2021 г.) |
| Гугово в Общомедия | |
География
редактиранеСелото се намира на 15 километра западно от демовия център Воден (Едеса) и на 2 km северно от пътя Воден - Лерин, на надморска височина от 500 m в склоновете на планината Нидже (Ворас). Край селото са изворите на река Вода.[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ края на ΧΙΧ век Гугово е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Гугово като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гугово (Gougovo) е посочено като село във Воденска каза с 15 къщи и 64 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Гугово живеят 260 жители българи.[5]
Селото е чисто екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гугово (Gougovo) има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Гугово остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гугово има 45 къщи славяни християни.[7]
В 1926 година селото е прекръстено на Врита. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години са заселени 10 семейства или 51 души гърци бежанци. В 1928 година Гугово е представено като смесено местно-бежанско с 14 бежански семейства и 61 души бежанци.[8] Бежанците обаче постепенно започват да се изселват от Гугово, като последните бежанци го напускат в 1941 година в началото на германската окупация.[2]
През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана и е установена българска общинска власт.[9] Селото пострадва в Гражданската война (1946 - 1949).[2]
При изграждането на Владовското езеро, от гуговци е експроприирана най-добрата земя. Селяните произвеждат жито, царевица и овошки. Частично е развито и скотовъдството.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Джаджово[11][12] | Τζάντζοβο | Рема | Ρέμα[13] | река на Ю от Гугово[11] в местността Джаджова търла[12] |
| Красовиц[11] | Κράσοβιτς | Псириарики Корифи | Ψειριάρικη Κορυφή[13] | връх на ЮИ от Гугово (674 m)[11] |
| Брусна[11] | Μπροΰσνα | Дросонери | Δροσονέρι[13] | река на З от Гугово (Кучански брест)[11] |
| Манова падина[11] | Μανοβο Παντίνα | Ватулома | Βαθούλωμα[13] | връх на СЗ от Гугово (681 m)[11] |
| Тупков[14] или Рупков камен[12] | Τούπκος Πέτρα | Трипия Петра | Τρύπια Πέτρα[13] | връх на ЮЗ от Гугово[11][12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 280[2] | 259[2] | 523[2] | 556[2] | 466[10] | 564[10] | 514[10] | 526[10] | 506 | 451 | 376 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 47. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
- ↑ Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.