Гулелмо Пяни
Гулелмо Пяни (на италиански: Guglielmo Piani) е италиански духовник, епископ Римокатолическата църква, апостолически делегат във Филипините от 1922 до 1948 година, а след това в Мексико до смъртта си в 1956 година.[2]
| Гулелмо Пяни Guglielmo Piani | |
| италиански духовник | |
| Роден |
16 септември 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 септември 1956 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
| Гулелмо Пяни в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 16 септември 1875 година в ломбардското градче Мартиненго.[2]
На 15 май 1898 година е ръкоположен за свещеник в конгрегацията салезиани на Дон Боско.[2]
На 16 декември 1821 година папа Бенедикт XV го назначава за титулярен палеополски в Памфилия епископ и за викарен епископ на архиепископията на Пуебла де Лос Анхелес в Пуебла, Мексико.[2][3]
Поради тежкия конфликт между Римокатолическата църква и мексиканското правителство след Мексиканската революция,[4] на 17 март 1922 година е назначен за титулярен драмски архиепископ и изпратен като апостолически делегат във Филипините.[5][2] На 14 май 1922 година е ръкоположен за драмски архиепископ от кардинал Джовани Калиеро в съслужение със скитополския архиепископ Америко Бевилакуа и тамиатидския архиепископ Себащияу Лейте де Васконселос.[2][6] На 21 април 1934 година е назначен за титулярен никозийски архиепископ.[2]
Служението му във Филипините е прекратено в 1936 година, когато е изпратен като апостолически визитатор в Мексико, за да събере сведения за течащия конфликт между правителството и църквата.[7] Пристига в Мексико малко след смъртта на мексиканския архиепископ Паскуал Диас и Баерто, на 19 май 1936 година[4] и му се налага той за препоръча негов наследник.[8] Пяни заминава за Рим и носи сведения, които карат папа Пий XI да се обърне с енциклика към мексиканските епископи, в която ги кара да заемат по-малко конфронтационни позиции.[9][10][11]}}
На 5 октомври 1948 година Пий XI го изпраща като апостолически визитатор в Мексико с властта на апостолически делегат. На 13 април 1951 година става апостолически делегат в страната.[2][12][13]
Бележки редактиране
- ↑ piani // Посетен на 22 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з и bishop Guglielmo Piani, S.D.B. † // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 18 март 2022 г.
- ↑ Acta Apostolicae Sedis. Т. XIII. 1921. с. 560. Посетен на 18 May 2020.
- ↑ а б Andes, Stephen J.C. The Vatican and Catholic Activism in Mexico and Chile: The Politics of Transnational Catholicism, 1920-1940. Oxford University Press, 2014. с. 168. Посетен на 19 May 2020.
- ↑ Acta Apostolicae Sedis. Т. XIV. 1922. с. 195, 616. Посетен на 18 May 2020.
- ↑ Europe // Catholic Missions. July 1922. с. 167.
- ↑ Slawson, Douglas J. The National Catholic Welfare Conference and the Mexican Church-State Conflict of the Mid-1930s: A Case of Déjà Vu. // The Catholic Historical Review 80 (1). 1994. с. 58-96, esp. 92-93.
- ↑ Mexico's Archbishop to be Mgr. Trichtler; Successor to Diaz Will Be Named by Pope on Recommendation of Special Vatican Envoy // New York Times. 7 November 1936. Посетен на 19 May 2020.
- ↑ Apostolic Delegate to Philippines will Visit Vatican // New York Times. 11 October 1936. Посетен на 19 May 2020.
- ↑ Pollard, John. The Papacy in the Age of Totalitarianism, 1914-1958. Oxford University Press, 2014. Посетен на 19 May 2020.[посочете страница]
- ↑ Firmissimam Constantiam, Encyclical of Pope Pius XI on the Religious Situation in Mexico // Libreria Editrice Vaticana, 28 March 1937. Посетен на 19 May 2020.
- ↑ Acta Apostolicae Sedis. Т. XLIV. 1952. с. 16. Посетен на 18 January 2020.
- ↑ De Marchi, Giuseppe. Le nunziature apostoliche dal 1800 al 1956. Ed. di Storia e Letteratura, 1957. с. 173.
- ↑ Acta Apostolicae Sedis. Т. XLVIII. 1956. с. 740. Посетен на 19 May 2020. Delegato Apostolico nel Messico
| Патрик Раймонд Грифит | → | палеополски в Памфилия епископ (16 декември 1921 – 17 март 1922) |
→ | Йоан Драгомир |
| Мелетий Стараверос | → | драмски архиепископ (17 март 1922 – 21 април 1934) |
→ | последен |
| Франческо Керубини | → | никозийски архиепископ (21 април 1934 – 27 септември 1956) |
→ | Аурелио Синьора |