Гулинци (дем Суровичево)
Тази статия е за селото в Гърция. За едноименното село в Република Македония вижте Гулинци (община Ранковце).
Гулинци (на гръцки: Ροδώνας, Родонас, катаревуса: Ροδών, Родон, до 1926 година Γκιούλεντς или Γκιουλέντζα, Гуленц, Гулендза[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
| Гулинци Ροδώνας | |
| — село — | |
  Гулинци  Гулинци  Гулинци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 581 m |
| Население | 55 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 28 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 6 километра западно от демовия център Суровичево (Аминдео) по пътя за Костур.
История
редактиранеНа мястото на Родонас има останки от средновековно селище, за което свидетелстват останките от сграда от византийската епоха в местността Тумба ливада.
В Османската империя
редактиранеПрез османската епоха селото е заселено от българи, за което говори и българското му име Гулинци. В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано село Гюлюнче с 82 джизие ханета (домакинства).[2]
През XVIII век Али паша Янински заселва в селото турци юруци. В края на XIX век Гулинци е смесено турско-циганско мюсюлманско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Гулинци като българско село.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гулинци е споменато два пъти - веднъж като Гуленци (Goulentzi), село в Леринска каза с 27 домакинства и 82 жители цигани и втори път като Гулинци (Goulintzi), село в каза Джумали със 110 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 350 българи.[4]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гулинци в 1900 година живеят 20 турци и 150 цигани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гуленци е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 39 къщи.[6]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят и 16 българи екзархисти и 18 албанци християни.[7]
В Гърция
редактиранеПо време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Гулинци попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гюлинци (Гjулинци) има 15 къщи турци.[8] След Гръцко-турската война при обмяната на населението между Турция и Гърция мюсюлманското население от Гулинци се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кавказ. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 28 бежански семейства с 91 души.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Родон.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Брамос | Μπράμος | Лохагу Коскина | Λοχαγού Κοσκινά[11] |
Преброявания
редактиране- 1913 – 97 жители
- 1928 – 110 жители
- 1940 – 283 жители
- 1951 – 220 жители
- 1961 – 240 жители
- 1971 – 180 жители
- 2001 – 107 жители
- 2011 – 93 жители
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85 и 96-97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)