Гулинци (дем Суровичево)
Тази статия е за селото в Гърция. За едноименното село в Република Македония вижте Гулинци (община Ранковце).
Гулинци (на гръцки: Ροδώνας, Родонас, катаревуса: Ροδών, Родон, до 1926 година Γκιούλεντς или Γκιουλέντζα, Гуленц, Гулендза[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
| Гулинци Ροδώνας | |
| — село — | |
  Гулинци  Гулинци  Гулинци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 581 m |
| Население | 55 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото е разположено на 28 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 6 километра западно от демовия център Суровичево (Аминдео) по пътя за Костур.
История редактиране
На мястото на Родонас има останки от средновековно селище, за което свидетелстват останките от сграда от византийската епоха в местността Тумба ливада.
В Османската империя редактиране
През османската епоха селото е заселено от българи, за което говори и българското му име Гулинци. В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано село Гюлюнче с 82 джизие ханета (домакинства).[2]
През XVIII век Али паша Янински заселва в селото турци юруци. В края на XIX век Гулинци е смесено турско-циганско мюсюлманско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Гулинци като българско село.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гулинци е споменато два пъти - веднъж като Гуленци (Goulentzi), село в Леринска каза с 27 домакинства и 82 жители цигани и втори път като Гулинци (Goulintzi), село в каза Джумали със 110 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 350 българи.[4]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гулинци в 1900 година живеят 20 турци и 150 цигани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гуленци е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 39 къщи.[6]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят и 16 българи екзархисти и 18 албанци християни.[7]
В Гърция редактиране
По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Гулинци попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гюлинци (Гjулинци) има 15 къщи турци.[8] След Гръцко-турската война при обмяната на населението между Турция и Гърция мюсюлманското население от Гулинци се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кавказ. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 28 бежански семейства с 91 души.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Родон.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Брамос | Μπράμος | Лохагу Коскина | Λοχαγού Κοσκινά[11] |
Преброявания редактиране
- 1913 – 97 жители
- 1928 – 110 жители
- 1940 – 283 жители
- 1951 – 220 жители
- 1961 – 240 жители
- 1971 – 180 жители
- 2001 – 107 жители
- 2011 – 93 жители
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85 и 96-97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)