Гулинци (дем Суровичево)
Тази статия е за селото в Гърция. За едноименното село в Република Македония вижте Гулинци (община Ранковце).
Гулинци (на гръцки: Ροδώνας, Родонас, катаревуса: Ροδών, Родон, до 1926 година Γκιούλεντς или Γκιουλέντζα, Гуленц, Гулендза[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
| Гулинци Ροδώνας | |
|---|---|
| — село — | |
  Гулинци  Гулинци  Гулинци | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 581 m |
| Население | 93 души (2011 г.) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 28 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 6 километра западно от демовия център Суровичево (Аминдео) по пътя за Костур.
ИсторияРедактиране
На мястото на Родонас има останки от средновековно селище, за което свидетелстват останките от сграда от византийската епоха в местността Тумба ливада.
В Османската империяРедактиране
През османската епоха селото е заселено от българи, за което говори и българското му име Гулинци. В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано село Гюлюнче с 82 джизие ханета (домакинства).[2]
През XVIII век Али паша Янински заселва в селото турци юруци. В края на XIX век Гулинци е смесено турско-циганско мюсюлманско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Гулинци като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гулинци е споменато два пъти - веднъж като Гуленци (Goulentzi), село в Леринска каза с 27 домакинства и 82 жители цигани и втори път като Гулинци (Goulintzi), село в каза Джумали със 110 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 350 българи.[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гулинци в 1900 година живеят 20 турци и 150 цигани.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят и 16 българи екзархисти и 18 албанци християни.[6]
В ГърцияРедактиране
По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Гулинци попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гюлинци (Гjулинци) има 15 къщи турци.[7] След Гръцко-турската война при обмяната на населението между Турция и Гърция мюсюлманското население от Гулинци се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кавказ. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 28 бежански семейства с 91 души.[8] В 1926 година селото е прекръстено на Родон.[9]
ПреброяванияРедактиране
- 1913 – 97 жители
- 1928 – 110 жители
- 1940 – 283 жители
- 1951 – 220 жители
- 1961 – 240 жители
- 1971 – 180 жители
- 2001 – 107 жители
- 2011 – 93 жители
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.[неработеща препратка]
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30