Гюземелци
Гюземелци или Гьоземелци (на македонска литературна норма: Ѓуземелци, Ѓозлемелци) е село в централната част на Северна Македония, община Джумайлия (Лозово).
Гюземелци Ѓуземелци | |
— село — | |
Стенописите в олтара на „Свети Георги“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Джумайлия |
Надм. височина | 372 m |
Население | 40 души (2002) |
Пощенски код | 2208 |
МПС код | ST |
Гюземелци в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено на около 6 километра северно от общинския център Джумайлия (Лозово), западно от град Щип и източно от Велес.
История
редактиранеЦърквата „Свети Георги“ е от 1584 година.[1]
В XIX век Гюземлци е село във Велешка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гузумелци (Gouzoumeltzi) е посочено като село със 17 домакинства и 74 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гузумелци е населявано от 135 жители, всички българи.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гюзомолци (Ghouzomoltzi) има 144 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Гузумелци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Гузумел (Guzumel) като българско християнско село.[6]
Националност | Всичко |
македонци | 40 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Гюземелци
- Тиме Ацев (1882 – 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[7]
Бележки
редактиране- ↑ Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 2 април 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.