Гюлвагининг (нордически: Gylfaginning, в превод измамването на Гюлви, ок. 20 хил. думи) е първата част след пролога от Прозаичната Еда на Снори Стурлусон. В нея се развиват темите за създаването и унищожаването на света от скандинавските богове, както и много други аспекти от скандинавската митология.

Гюлфагининг
Gylfaginning
Гюлви бива измамен от боговете, илюстрация от исландски ръкопис от XVIII в.
Гюлви бива измамен от боговете, илюстрация от исландски ръкопис от XVIII в.
АвторСнуре Стурлусон
Създаване20-те години на XIII век
Оригинален езикнордически
Видпоема
Публикувано вПрозаичната Еда

Гюлвагининг разказва историята на Гюлви – крал на „страната, която хората днес наричат Швеция. Той бива измамен от една богиня от асините и в съзнанието му се заражда въпросът дали всички Аси си служат с магия и трикове, за да постигнат своето. В опит да открие отговор, той пътува до Асгард, ала по пътя е измамен от боговете и се озовава на друго място, където намира велик чертог. Вътре той се среща с мъж, който пита за името му и крал Гюлви се представая като Ганглери. Подир това той е отведен до краля на двореца и се натъква на трима мъже: Висок, Също-толкова-висок и Трети.

Ганглери е предизвикан да докаже своята мъдрост като задава въпроси, както е обичая, показан в много нордически саги. Всеки въпрос, зададен на тримата мъже, се отнася до отделна част от скандинавската митология или до самите аси, както и до създаването и унищожаването на света (Рагнарьок). В края целият палат и всички хора в него просто изчезват, така че Гюлви остава да стои на голо парче земя. Завръщайки се в своите родни земи, Гюлви разказва историите, които е чул.

Външни препратки

редактиране